Събудих се. Главата ми бясно се мяткаше, а погледа ми криволичеше и обхождаше тавана по някаква негова си нелогична зависимост. Или може би беше светът. Да, той се въртеше хаотично около мен, търкаляше ме по земята и хвърляше безбожно обърканите си данни към вестибуларния ми апарат. Не успях да се концентрирам в една точка. Осъзнах че устата ми е отворена, а шията изпъната назад. Надигнах се леко. Преглътнах. Главата ме убиваше, остра болка отзад над тила. Погледа ми беше замъглен. Полюшнах се леко и се опитах да се взема с ръце. Усещах напрежение в стомаха. Замижах и се опитах да подтисна неприятното чувство на гадене. Усетих, че съм на ръба. Няма да повърна, помислих си. Напрежението леко се повдигна и го усетих как напира. Спазъм разтърси цялото ми тяло. Неприятна киселина се надигна към гърлото ми и сякаш заседна там. Усетих застоялия парлив вкус на стомашните си сокове. Стомаха ми отново подскочи. Разбрах, че ако отворя устата си ще се издрайфам още тук на пода. Надигнах се, направих две крачки към вратата, но просто не можех да го задържа повече, подпрях се на ръка и повърнах. Бях се навел прекалено много и повърнята изригна през устата и носа ми, на няколко напъна. Едната ми ноздра остана безапелационно запушена. Паднах на колене, стомахът ми продължаваше да конвулсира, но на последните няколко напъна от широко-отворената ми уста се изливаше само някакъв жълт жлъчен сок. Нямах много, явно бях повръщал и по-рано. Очите ми се насълзиха. Подпрях главата си с ръка и повдигнах бритона си нагоре. Лепнеше. Цялата ми ръка беше лепкава и нацапана. Ръката ми беше нацапана с някаква черна течност. Преглътнах. Вкусът беше отвратителен и все пак добре познат. Знаех че ключа на лампата беше точно над дивана. Надигнах се и светнах. По пластмасовия ключ останаха следи от тъночервените ми отпечатъци. Замазана следа. Кървави отпечатъци! Ръцете ми бяха в кръв! Кръвта беше по целите ми длани, по китките, по ръкавите! Леко засъхнала и все пак, още влажна. Подпрях се с рамо на дивана, завъртях металната дръжка на вратата и излязох в коридора. Залитнах, опрях се на стената. Светнах лампата и белия теракот блесна в очите ми. Виждах малкото, но неприятно ярко петно на лампата, отразено в плочките до пътеката. Вдигнах поглед към огледалото. Устната ми беше подута и цепната, носът ми леко на една страна, също подут, а от лявата ноздра бяха засъхнали алени дири по пътя си към устата ми. Дясното ми слепоочие беше пукнато. Завъртях глава и видях червения поток, който се беше излял от там по цялата ми буза и надолу към яката. На черната прилепнала блуза си личаха очертанията на голямо подозрително петно. Тя не беше просто оцапана, тя беше пропила цялата. Дънките ми също бяха в невъобразимо състояние – от коленете надолу кал, от коленете нагоре – още кръв. Какво по дяволите ми се е случило?!

(продължение - утре)

Или може би беше светът. Да, той се въртеше хаотично около мен, търкаляше ме по земята и хвърляше безбожно обърканите си данни към вестибуларния ми апарат. Не успях да се концентрирам в една точка. Осъзнах че устата ми е отворена, а шията изпъната назад. Надигнах се леко. Преглътнах. Главата ме убиваше, остра болка отзад над тила. Погледа ми беше замъглен. Полюшнах се леко и се опитах да се взема с ръце. Усещах напрежение в стомаха. Замижах и се опитах да подтисна неприятното чувство на гадене.

Дотук симптомите бяха на хипертонична криза, а не на побой - главоболие в тила, виене на свят и диспептичен синдром :)Клофазолин 0,250 мг мускулно или венозно, после фурантрил - пак така!

Добро е - правиш картина, малко гнусарска на моменти, ама то това е въздействащото!Очакваме вълнуваща завръзка и ЕКИШЪН, зомбита и магьосници, които с психическа сила ти изтриват спомените ;)

Абе, креатора, още ли спи по това време? ;-) Ще си развалиш режима, момче!

е човек извинявай, незнаех че си ти

мислих да те включа в дискотеката, ама те оставих за следващия разказ ;)

* * *

Седях, вторачен в процентите, минути, не знам колко. Противните числа бяха замръзнали, сякаш цяла вечност, на шибаното “99”, а аз се потях като бизон в сауна. Тишо обикаляше напред-назад из стаята и нервно пушеше. Спря и отново се приведе над рамото ми. Чух дръпката толкова ясно, колкото бих, ако димът влизаше в моите дробове. Надигна се и шумно издиша.
- Майка му да еба, какво се е заебало на деветдесет и девет процента?!
- Споко ве, не е забило, тегли се. – обърнах се и го погледнах. – Mirror-а окей ли е?
Той се просна на стола пред лаптопа и измуча: “Мхм”. Погледнах пак моя комп и горе долу едновременно с Тишо изкрещяхме “Йеееееееес!!!”. Download complete. Не исках да отварям скапания файл, дадох “close”, disconnect-нах се от megalan-а, скочих от стола и го прегърнах. Завъртяхме се един два пъти, крещейки разни победоносни глупости и смеейки се. След това, като отличнички по синхронно плуване, се разделихме и зачаткахме по клавиатурите. Бяхме прекарали download-а през един “anonymous HTTP Proxy” сървър в Канада. За по-малко от минута заличих всички следи от PC-то – програми, network connection-и, history-та, cookies – всичко. Дадох shut down и зачаках.
- Tar.gz е. Пуснах го на brute force-а.
Изкарах LAN картата и я смених с друга, която бях приготвил специално за целта. Не исках Владо да си има проблеми, ако все пак някой се усети и тръгнат да следят MAC адресите. Владо беше много голям пич. Сега започваше втора година Maschinenbau (Машиностроене) в немския факултет. Бяхме съквартиранти вече повече от година и въпреки че не станахме кой знае колко близки, се уважавахме изключително много, никога не сме се карали за каквото и да е. Прибираше се всяка събота и неделя – и аз да бях от Пловдив, и аз щях да се прибирам – та и сега не си беше в София. Миналата година живях нелегално на мястото на един колега – Пешо, но юли той замина за Америка с идеята да остане там, практически беше неоткриваем. Сега мястото се водеше свободно и се очакваше всеки момент да настанят някой магистър, но все още нямаше никой. Още преди седмица си бях изнесъл целия багаж в новата квартира в Лозенец. Просто всичко беше идеално, нямаше как да ме намерят. Призрак. Завих последното болтче на кутията и тръгнах да се обувам. Тишо вече ме чакаше и излезе да вика асансьора. Погледнах стаята за последен път, затворих вратата и завъртях ключа.

* * *

Шестстотин хиляди евро. Два пъти по триста хиляди. Това трябваше да получим в двете си банкови сметки до 24 часа. Паролата се разби още докато пътувахме към квартирата на Тишо, а тя разби нас – “krisi051180”. Решихме след някоя и друга година да черпим момичето нещо за рождения ù ден. Първото, което направихме, беше да изпратим три от файловете, архивирани с паролата, която ни бяха казали. Останалите файлове изпратих криптирани с 64 битов ключ. Него щяха да получат, когато видим парите в сметките си. Във файловете на бате Бойко не се загледах нито аз, нито Тишо. Не беше липса на любопитство, просто се страхувахме, че е от онази информация, за която хората ти изтръгват ноктите, преди да дочакаш жадуваната смърт.
Всичко беше готово. Запазихме маса във Fever-а за вечерта и се отдадохме на съня, нещо, което рядко ни се беше случвало последните четири дена.

* * *

- Сто Baccardi, бял и сок от ананас. – казах и внимателно отдръпнах ръка от ухото ù, така че леко да се докосне рамото ù. Като че ли въобще не забеляза. Нормално всъщност, сигурно и по задника да я бях пляснал, пак нямаше да ù направи впечатление. Все пак е сервитьорка в нощен клуб. Нищо, важното е, че ще ми донесе рома.
След около два часа пиех петия такъв, а бях пил и бира преди това. Тишо остана само на една Heiniken, нали все пак беше с колата. Подаде ми мущука и от устата му излетяха няколко бързи концентрирани кръгчета, които изминаха може би метър, преди да се разстелят във въздуха. Владееше ги много добре, мамка му, за разлика от мен, но все пак аз съм непушач. Издишах всичкия си въздух, за да има повече място за дръпката. Водата в наргилето започна да пърпори. Подложих леко език на пътя на ароматната струя и примижах. Дробовете ми се изпълниха, главата ми се замая и се отпуснах назад на белия диван. Наслада! Snow разказваше измислената си гангстерска история по тонколоните. “They have no clues an' they wanna get warmer. But Shan won't turn informer”. “INFOOOR-MER” изкрещяха дружно dance-ващите индивиди, като усилено ръкомахаха във всички посоки и се чудех как преди малко съм отишъл и съм се върнал до тоалетната невредим. Тишо беше зарибил някаква курва с 50 водка Finlandia и една две клиширани фрази и сега си говореше нещо с нея. Беше ми бая замаяно, а ушите ми бяха заглъхнали. Ама ми беше гооот. Дааа. Денсва ми се, помислих си. Дръпнах пак от наргилето. “Тишо, аре да денсим вее”. Той ми отговори нещо, не чух какво точно, ама беше отрицателно. “Аре вее гъз, кво са праиш?!”. Тц... Еми ебал съм го – реших (което всъщност не беше вярно) – ще си денсвам сам. Станах и се подпрях на стената, поклащайки се леко и горе долу в ритъм, да прихвана малко преди да се включа в масовката посредата. Кракът ми потръпна. Всъщност не, беше телефона ми. Я, Владо.
- Здрасти Владич, как е хавата? – подех ентусиазирано.
Минаха няколко секунди, преди да отговори.
- Не те чувам добре, излез навънка.
- Как е, да не си си дошъл в София?
- Излез пред заведението. Трябва да ти кажа нещо важно.
Тонът му беше изключително равен и въпреки това прекалено сериозен. Заклатих се към изхода. Бутнах няколко човека и май настъпих едно момиче, ама тя кажи речи ми се навря под краката. Като слизах надолу по стълбите видях, че Тишо се надига.

* * *

Влязох в банята, съблякох се гол от кръста нагоре и измих главата си под мивката. Водата беше неприятно студена, но не ми се чакаше половин час топлата, а и ми подейства освежаващо. Изжабурках се няколко пъти. Някой ме беше набил кофти, това е сигурно, но кръвта не беше от мен. Огледах се в огледалото на шкафчето - просто аркада на веждата, разбит нос, подута устна. Напрегнах се в отчаяни опити да подредя безразборните си мисли и спомени. Помня, ходихме на дискотека, после стана нещо. Нещо с Тишо. Аз СЪМ у Тишо, всъщност. Преминах бързо по коридора и застанах пред вратата. Отдолу се процеждаше слаба светлина, светлината на нощната лампа. Натиснах лекичко дръжката и открехнах внимателно. Лежеше там, на леглото, покрит с юргана си. Лежеше и гледаше тавана. Без да го вижда вече. Точно както го бях оставил. Пистолета му седеше на нощното шкафче. Приближих се и плахо го повиках. “Тишо?”... Беше блед... “Тишо!”... Не ми отговори. Сълзите потекоха през очите ми и погледа ми се премрежи. Допрях пръстите си под носът му, после до челото. Не усетих да диша и определено беше студен. Отвих го лекичко. Беше само по слипове, а около кръста му беше намотан на няколко ката разкъсаният чаршаф. Пропит целия с кръв, пропит беше и дюшека! Миришеше отвратително, мисля че се беше напикал. Стомаха ми се обърна и се наведох настрани да повърна, но не успях. Само се задавих няколко пъти, давех се и кашлях. Като се успокоих малко допрях пръсти и до онази артерия на врата му, както ни бяха учили във БЧК. Не знам защо го направих, така и така знаех, още преди да отворя вратата. Вече си спомних почти всичко, а и колко повече ми трябваше да разбера, че е умрял? Мамка му. Седнах на пода, опрях гръб на леглото и подпрях главата си с ръка. Не знам колко време останах така, може би няколко минути. Беше ми студено, но треперех по скоро от напрежение. Треперех и плачех. Бърсах сълзите и сополите си с ръка, а нея в мокета на пода.
Ударите по вратата бяха нещо средно между чукане и опит за влизане с взлом. Острият писък на звънеца се впи в ушите ми и продължи няколко безкрайни секунди. Спря само за миг, за да се чуят виковете и после продължи пронизителното си цвърчене.
- ПОЛИЦИЯТА Е, ОТВАРЯЙТЕ!
- ОТВОРЕТЕ ВРАТАТА, ЗНАЕМ ЧЕ СТЕ ВЪТРЕ!
Останах вцепенен още няколко секунди. После се изправих.

(продължение - утре)

Трябва да призная, че е много добро. Благодаря! ;-)

A...?Сега кво правим, а? :)
Хаакери :)

не искам да ставам като тия дето се заяждат за някви дребни и незначителни детайли, но пък може да искаш да е по-достоверен разказа, така че ще си позволя да спомена

- 11 символна парола с букви и числа, ще и трябват години да се разбие с brute force, а не още по пътя към Тишо :)
- смяната на мак адреса, на практика няма да помогне много, щото всичко което е нужно за да се проследи обратно е IP-то което е теглило от канадския сървър.
Имайки предвид че сървърите по дефаулт правят лог с тия неща, необходимо е обаждане до администраторите на сървъра, изискване на лог-а, след това се проверява че тва IP e собственост на мегалан, ходи се при тях и се изисква да се даде информация, кое име и адрес ползва това IP.
Отиват там пребиват пича Владо, той им казва за квартирата в Лозенец :)
А и също така до колкото знам мегалан оторизират по мак, т.е. той се записва, и като смениш лан картата би трябвало да нямаш нет с новата, та на всичко отгоре оставяш Владо и без нет :)


надявам се не съм бил досаден

Яко.

Аман от haxorz.

не искам да ставам като тия дето се заяждат за някви дребни и незначителни детайли, но пък може да искаш да е по-достоверен разказа, така че ще си позволя да спомена

- 11 символна парола с букви и числа, ще и трябват години да се разбие с brute force, а не още по пътя към Тишо :)
- смяната на мак адреса, на практика няма да помогне много, щото всичко което е нужно за да се проследи обратно е IP-то което е теглило от канадския сървър.
Имайки предвид че сървърите по дефаулт правят лог с тия неща, необходимо е обаждане до администраторите на сървъра, изискване на лог-а, след това се проверява че тва IP e собственост на мегалан, ходи се при тях и се изисква да се даде информация, кое име и адрес ползва това IP.
Отиват там пребиват пича Владо, той им казва за квартирата в Лозенец :)
А и също така до колкото знам мегалан оторизират по мак, т.е. той се записва, и като смениш лан картата би трябвало да нямаш нет с новата, та на всичко отгоре оставяш Владо и без нет :)


надявам се не съм бил досаден

E... дребнаво е - Холивуд бълва къде къде по-големи художествени измислици - пък и в разказа може да се е случило точно това, което ти описваш, без това за паролата.Mоже да са имали по-мощна програма за разбиване на пароли :)
За лаици по темата като мен, разказът е достатъчно достоверен!

Не че да се заяждам, Ице, ама баш ти ли намери да кажеш, че е дребнаво...:) А тея от Холивуд са смешни просто...дори за непросветените като мен. Разказа обаче искам да отбележа, на мен не ми звучи така. Както и да е...няма да се вра, кадет' не ми е работата:)

А това, което исках да кажа на Алекс е, че винаги кратките изречения са по-въздействащи, т.е. началото според мен е написано чрез възможно най-добрия похват за конкретната ситуация, която се описва.
Можеше да има и малко секс (за предпочитане брутален) за по-интересно, ама...т'ва са си мои пристрастия...Т.е. харесва ми...ще видим нататък какво следва...

Не че да се заяждам, Ице, ама баш ти ли намери да кажеш, че е дребнаво...:)

Aма се заяждаш:)
Що да не ти е работа?Приказвай - това е форум все-пак!
За секс още не е късно, но така като гледам май ще пострада главния герой! :eek: :(

Aма се заяждаш:)

Ама в кръвчицата ми е:) ...

не искам да ставам като тия дето се заяждат за някви дребни и незначителни детайли, но пък може да искаш да е по-достоверен разказа, така че ще си позволя да спомена

- 11 символна парола с букви и числа, ще и трябват години да се разбие с brute force, а не още по пътя към Тишо :)
- смяната на мак адреса, на практика няма да помогне много, щото всичко което е нужно за да се проследи обратно е IP-то което е теглило от канадския сървър.
Имайки предвид че сървърите по дефаулт правят лог с тия неща, необходимо е обаждане до администраторите на сървъра, изискване на лог-а, след това се проверява че тва IP e собственост на мегалан, ходи се при тях и се изисква да се даде информация, кое име и адрес ползва това IP.
Отиват там пребиват пича Владо, той им казва за квартирата в Лозенец :)
А и също така до колкото знам мегалан оторизират по мак, т.е. той се записва, и като смениш лан картата би трябвало да нямаш нет с новата, та на всичко отгоре оставяш Владо и без нет :)


надявам се не съм бил досаден

Перфектен си всъщност. От такава критика имам нужда.
- За 11-те символа не си въобще прав. Особено, когсато паролата е средно трудна - няма символи, различни от букви и цифри, примерно долна черта, няма главни букви.
- Обратно от канадския сървър може да е невъзможно да се проследи, нямаш си идея какъв е, ако е платен никога няма да ти кажат. Но да, така ги намират. И да, отиват при пича Владо.
Мегалан НЕ орторизират по МАК, може да си сигурен в това.

Та, ето какво се случва :

* * *
- Кажи сега? – промълвих и затворих вратата зад себе си.
Думите влязоха през микрофона, вибрациите се превърнаха в електрически сигнали, модулираха се, после смениха още веднъж формата си на радио сигнал и влетяха в най-близката клетка на Глобул. Избраха си канал, преминаха до базовата станция и по аналогичен път се шмугна в GSM-а на Владо. Демодулираха се и се превърнаха отново във вибрации, които ясно огласиха замръзналата стая и се загнездиха в ушите на четиримата ù обитатели. Мозъците им приеха сигналите и реагираха.
- Ало, ..., Владо? Владо!
“Навън е!” чу сержант Николов. “Виждам го. Тръгвам към него. Край.” Прибра GSM-а си и пресече улицата.
Стоях на стълбите и си гледах тъпо телефона, когато непознатият се приближи и ме хвана за рамото. Не беше много грубо или поне тогава не усетих, но беше здраво.
- Идваш с мен. – каза ясно и отчетливо с тон, който не оставяше място за противоречия и въпроси – Ако побегнеш, ще те застр...
Отскубнах се рязко под ръката му, хукнах да бягам и свих в тъмното междублоково пространство покрай дванадесети блок. Очите ми не бяха привикнали и трите ми диоптъра, в комбинация с алкохола и лошия ми навик да не нося очила, правеха бягството ми “сляпо” и в буквалния смисъл на думата. Това не ме спря да тичам със всички сили обаче. Не се обръщах и не го виждах зад себе си, но го чувах. Почти усещах дъхът му зад врата си, чувах как тревата се огъва под краката му на сантиметри зад мен. Нагазих в някаква кал, после няколко клона ме шибнаха през лицето и точно когато излизах на плочките, той ме застигна и ме бутна през гърба, за да изгубя равновесие. Паднах по очи и се сурнах малко. Той ме изправи, дърпайки ме за блузата и се завъртях. “Копеле” профъфлих и понечих да замахна да го прасна. Сигурно ме е ударил, защото в следващия момент пак гледах плочките и усещах тъпа болка в устната и носа. Текна кръв. Тръгнах да пълзя напред, да се изправя и да побягна пак, но той ме срита в ребрата и се проснах безсилен. Усетих напрежение в корема и гърлото. Въпреки това пак запълзях на четири крака и някак си инстинктивно потърсих убежище в сянката на монолитния панелен блок. Подпрях се на лакът и повърнах. Той стоеше, надвиснал над мен.
- Вдигни си ръцете, така че да ги виждам! – гласът беше бавен, отчетлив и адски познат.
Обърнах се и видях Тишо, държеше пистолет с две ръце. Бабаитът беше като замръзнал. Бавно се обърна с вдигнати ръце.
- Аз съм полицай! – каза едва ли не порицателно – Свали оръжието си! Мога да ти покажа значката си!
- Сигурен съм че можеш! Сигурно си и от приближените на генерала. – погледна към мен – Добре ли си?
- Добре съм! – надигнах се.
- Ела към мен.
Минах покрай дебила.
- Шибани мръсни ченгета! Къде ти е униформата, копеле? Знам каква мафия сте!
Замахнах и го шибнах в бузата. Всичко се случи много бавно, сякаш времето се беше уморило от безкрайния си ход и сега мързеливо се влачеше по прашен селски път и гледаше заблеяно в полята. Той ми хвана ръката и се опита да ме завърти пред него, а с другата ръка извади пистолета си. Не успя обаче. Аз се проснах на земята, в същия момент се чу изстрел. Но всъщност, изстрелите бяха два. Пистолета му тупна пред погледа ми. Макаров, CZ 83, девет калибров, със заглушител. След това падна и той, точно до мен. Устата му всмукваше въздух, сякаш в гърдите му имаше имплозия. Изпълни се с кръв. Погледа му шареше, но тялото му не мърдаше много, явно беше в някакъв шок. Започна да диша с напрежение и учестено, сякаш беше на ръба на ерекция след едночасов секс. Погледнах Тишо. Държеше се в горната дясна част на стомашната кухина, а под ръката му започна да се разстила червено петно. На лицето му беше изписана нечовешки болезнена гримаса, клепачите дърпаха очните му ябълки навътре в кухините, а устата му беше зейнала така, че всичките зъби бяха оголени. Не крещеше от болка, не викаше. Накрая успя да издаде единствен стон, отвори очи и завъртя глава. Подхванах го под едното рамо, погледнах го в очите и питах наизустеният, може би от американското кино, олигофреничен въпрос.
- Господи, добре ли си? – чувствах се неадекватен. Чувствах се замаян и пиян.
- Да, - каза през зъби – да вървим. Давай!
Не помня как сме стигнали до квартирата му. Знам че аз карах. Помня, че Тишо не позволи да отидем в болница. Постоянно твърдеше, че е добре. Помня, че го носих по стълбите на ръце и как го оставих в стаята му. Превързах го, колкото можах, завих го. Изгасих всички лампи, освен тази на нощното му шкафче, изключих си телефона и го прибрах в джоба. Шибания ми телефон, ето как ме бяха открили.
- Тишо, ще се обадя на бърза помощ... – клатеше глава отрицателно – Трябваше направо там да те карам... Тишо! Тишо, ще им се обадя.
- Не, не, нищо ми няма! Недей, ако им се обадиш и двамата сме мъртви. Нищо ми няма! Ще се оправя.
Потеше се и дишаше тежко. Беше загубил наистина много кръв. Адски МНОГО КРЪВ!
- Ще се обадя на някакви частници, ще ги подкупим да мълчат.
- Неее – изрева или по-скоро простена.
- Отивам в хола. Не мърдай
Продължи да ме разубеждава и дори след като излязох от стаята се опитваше да вика след мен. Повърнах в тоалетната. Все още залитах докато ходя. Целия бях в кръвта на приятеля си. Отворих вратата на хола и тръгнах към табуретката с телефона. Десния ми крак се заплете в нещо и литнах напред. Не знам какво е станало, най-вероятно главата ми се е ударила в ръба на масата и съм изгубил съзнание. Казах му да прекара шибания кабел за интернета над вратата...
…
…
…
...Събудих се.

* * *

Отвън се чуваха няколко гласа. Миг тишина, след който зловещ удар разтърси вратата и проехтя в целия вход и в дълбините на съзнанието ми. ДАААН! Удар след удар. Пукот на трески. Погледнах към входната врата. Огъваше се, но металната греда щеше да ги забави. Нямаше откъде да избягам. Облякох на голо първата блуза от гардероба на Тишо, която хванах, трескаво навлякох някакви дънки, и преместих GSM-а, парите и документите си от джобовете. Не можех да изляза отпред през терасата на хола, щяха да ме видят, а най-вероятно ме чакаха. Отворих двукрилия прозорец. Гледаше към задния двор. Беше вътрешен за карето от половин дузина блокове, от страната на този се влизаше през някакви офис помещения на партера, които сега бяха заключени с метални решетки. Ударите отзад продължаваха. Как да скоча? Четири етажа, дори да оцелея долу, ще си счупя крак или нещо. Никакви тераски, никакви водосточни тръби или дървета, чиито клони могат да ме спасят. Погледа ми бясно обходи стаята, сякаш очаквах да намеря някакво елементарно решение като чадър, скрито летящо килимче или таен портал в гардероба към шибаната Нарния. Виковете не спираха. Изринах Тишо от леглото, заедно с целия юрган одеала и чаршафи. Сигурен съм, че не му пукаше, затова не му се извиних. Вдигнах матрака и го понесох към прозореца. Нарочно го поставих наобратно и така, че едвам се крепеше на перваза. Поколебах се само за миг, засилих се крачка и половина, прегърнах долната му част и скочих с него. От избутването ми се превъртя веднъж. Секунда и нещо по-късно се разбих заедно с него долу. Впих се през дюшека, после в натрошените дървени листове. Ударът ми изкара дъха, но като цяло бях невредим. Изправих се на крака, набрах се на ръце и прескочих каменния зид към площадката на другия вход. Прескочих и следващата, минах покрай няколко коли, после през тунелчето към изхода и се блъснах грубо в металната врата за хора, защото тя не се отвори, както очаквах. Мамка му. Огледах се, натиснах шибаното копче на стената, излязох и бягах. Бягах много, колкото сили имах. Когато се уморих преминах пак в бързо вървене. Наведох се да си поема въздух за няколко секунди и после продължих да бягам.

* * *

Изтеглих четиристотин лева от дебитната си карта, не я бяха блокирали, а и може би все пак не знаеха кой съм, все още. Мисля че дори Владо не знаеше фамилията ми. Да, може би нямаше да разберат, преди да успеят да намерят някой от отпечатъците ми и да го анализират. А това щеше да им отнеме време. Разбира се, веднага след това се разкарах от мястото, взех такси до някакъв долнопробен хотел в Надежда, от онези, в които стаите струват по трийсет лева, заедно със закуска и курва. За още двадесет се регистрирах без лична карта, на доверието на портиера. Шибаният старец вонеше на мента от сто километра, може би и с десетачка щях да мина. Изкъпах се и се замотах до десет, но не трябваше да заспивам. Гледах новинарските емисии, но в никоя не казаха нищо. Явно не бяха успели да подготвят репортаж все още. Излязох за малко и си накупих официални дрехи, бельо и сак. Към единадесет отидох до централния офис на Bulbank. В швейцарската ми сметка имаше триста хиляди евро. Не можех да рискувам да ги тегля сега обаче, твърде много привлечено внимание, твърде много изгубено време.
В един и петнайсет се качих на влака за Пловдив от 13:30. Телефона си включих в 13:29, очаквах обаждане до една минута, надявах се че ще бъдат точни, защото знаех, че в момента, в който се регистрирам към мрежата, другите ще разберат къде съм. Пратих на майка ми sms от две изречения. “Добре съм. Не им вярвай”. Телефонът ми иззвъня. Анонимен номер. Вдигнах и го допрях до ухото си. “Търся Скот Фицджералд”. Познах гласът или по-скоро познах начинът на модулиране.
- Чуй ме добре. – казах бавно и ясно – Ключът е последните шейсет и четири символа от Великият Гетсби, без празните места и без запетайките. Последното изречение. “So we beat on, boats against the current, borne back ceaselessly into the past.” – изрецитирах – Великият Гетсби на Скот Фицджералд. Разбрано?
- Разбрано – каза гласът.
- Знаят за нас. Сбогом.
Отсреща линията се прекъсна. Плъзнах телефона си под седалката и скочих от влака, не беше минал повече от няколко километра, още беше в София и се движеше бавно. Върнах се в хотела в Надежда. На следващия ден отпътувах към едно малко селце на петнадесет километра от Видин – Жеглица, където наех стая в селска къща за две седмици и се потулих. Излъгах, че съм писател и ми е нужно да се запозная с бита на българския селянин, мисля че ми повярваха или просто сто лева им се виждаха много а аз - безопасен. По цял ден не излизах от стаята, само понякога вечер хапвах със семейството на хазаите ми за да не съм прекалено подозрителен, като при това поддържах контактите с тях на минимум. Бях успял да си взема само няколко книги за четене, всеки ден като пазаруваха ми вземаха и вестник. На втория ден на властите бяха предадени някакви скандални улики срещу Борисов, Станишев и обкръжението им. До края на седмицата разследваха над сто човека от полицията и правителството. Седмица по-късно гласуваха нов министър-председател, властта на генерала също беше отнета. Разбира се, щяха да минат месеци в съдилища и разследвания, но на практика те вече бяха свършени.
Събрах си малкото багаж и тръгнах към София. Мисля да отида в седмо районно и да разкажа всичко. Надявам се, че няма кой да ме търси. Няма и за какво. Не очаквам да ме направят герой, по-скоро ще ме осъдят за нещо, в съучастничество в убийство... не знам. Надявам се да не лежа дълго в затвора и някой ден отново да имам живот. Надявам се семейството на Тишо да получи парите от неговата сметка. Надявам се той да е на по-добро място.
Надявам се.

(04.01.07)

За да са доволни всички :

По пътя към седмо районно главния герой се среща с FKing, биде пребит и изхвърлен в храстите до Traffic, където го намират 2 седмици по късно.
После FKing се среща с Ети и я наебава бързо и брутално.
И после пак.
Четири месеца по-късно тя решава, че не може да го намери и спира да го търси.
При аутопсията на тялото Ico_dent разбира, че главния герой е мъртав от две години и е бил зомби до тогава. И има опторация на 37 и 38-ми зъб
Въпреки тежката психологическа драма Petito поства 14 нови свои снимки на следващия ден.
Anchika отива до тоалетната.
Елитния репортер Кисел Гъзар написва скандалната статия по случая, която предизвикала много недоволство и ненавист в повечето селяни; цитирам :
"ЛЯяляляЛЯЛЯляЛляЛяяЛЯляляЛя"

За да са доволни всички :
Абе, ти мен къде ме забрави , бе ей! :go: :go: :go:

Ама в кръвчицата ми е:) ...

Пълна кръвна картина, газов анализ... :)

Tака, дребнав съм, Ети - тихо!:)

сякаш беше на ръба на ерекция след едночасов секс.
Хахахахахахахахахаха:)
А той с пръсти ли е правел секс? :)

стомашната кухина,

Кажи просто "корема", има термин "стомашна кухина", ама нямаш пред вид него!

Добре се получи, но накрая просто не издържа - паладинското в теб се обади, след като беше безскрупулен престъпник :)Бай дъ уей, предизвика и смяна на режима - да не купи следствието и прокуратурата с 300 000Е? :)

И, Креаторе... сори... не съм дребнав... не съм смахнат зъболекар...
ама oБТУрация баце, не oПТОция:) Ама ако я познаваш като мене, може и Джон Даниелс де й викаш ;)
Признавам, че епилогът с посвещение е КЪРТЕЩ! :)

Е, не, не...Няма по-добро четиво за сутрешното ми кафе(нищо, че вече е обяд-сега ставам) и разказа, и постовете след него...Последните всъщност яко ме разсмяха! Това се казва събуждане - чаша топло кафе(горещо не пия) и забавление! Екстра сте!

Това с PetiTo и особено с Anchika беше страшно:)

Ице - мълчание...:D

Алекс, 10х! Бива си те;)

Абе, ти мен къде ме забрави , бе ей! :go: :go: :go: След бруталните си актове на насилие FKing се прибира при Desitka и тя му прави една свирчица да се успокои малко

Ети, мерси :)

Ахахаха! Добре, добре, ама тва е крайно незадоволително :p Само 1 изречение, как не те ебеше срам?! :go:

Ахахаха! Добре, добре, ама тва е крайно незадоволително :p Само 1 изречение, как не те ебеше срам?! :go:


ми вече съм наебал 2 пъти Ети и съм изморен :)

То хубаво си напрайл, ама не го защитавай като е виновен.

е тва незадоволените жени....

е тва незадоволените жени....
ЕЙ НЯМАЛИИИИ МЪЖЕЕЕЕЕ ТУКААААА ?

Има, ама нали виждаш - два пъти и са аут!

Разказът ми хареса-почти утопия в съвременна трактовка,много съспенс,полу-хепиенд,интересен хронологичен подход(ретардация май беше термина),много ярки,емоционално въздействащи описания.по едно време чак взе да ми се повдига,натурализмът ми дойде в повечко- търсеният ефект на гротеската е повече от овладян(а ако не е търсен,според мен pnv_Creator e потенциален,(не)осъзнат психопат-рецидивист,който в момента е в период на сублимация,но това не бива да ни успокоява-не се знае кога ще излезе от тази си фаза и тогаваааа...бррррррр...:);) за техническата,компютърна част,нищо не мога да твърдя,понеже нищо не разбрах-все едно да четеш йероглифи преди откриването на Розетския камък,ама на лаик като мен ми звучеше гениално,дори си промених първоначалното решение да предложа разказа на брат ми,за да не вземе да пробва тия неща с паролите и т.н..за бягството на героя през проходите около 12-ти блок-аз на негово място щях от там да хвана към Аvenue-на втория етаж,изчаквам покрива да се отвори(и досега не съм го виждала тоя паметен миг,ама какво да правя,като е на чалга-етажа,трябва да въведат ротационен етажен принцип за музиката,та да има малко ред и справедливост-sorry за лирическото отстъпление)и идва моментът за свеж научнофантастичен полъх-с малко повече усилие успявам да се телепортирам някъде,а с малко повече късмет-извънземните спускат лъч и ме спасяват,а резервната си летяща чиния даряват за следващата награда от томболата на Аvenue,за следващата Коледа.и без този хуманистичен подход обаче Creator-а заслужава поздравления.:) offtopic-някой от тук да се похвали с томболна придобивка,ако не колата,то поне от предполагаемо раздадените по-малки награди на Avenue-велосипеди?ехххххх,а как чаках на 25-ти дек.(тогава теглеха томболата) да чуя в телефонната слушалка"надяваме се,че имате шофьорска книжка или поне кандидат за личен шофьор..."

Разказът ми хареса-почти утопия в съвременна трактовка,много съспенс,полу-хепиенд,интересен хронологичен подход(ретардация май беше термина),много ярки,емоционално въздействащи описания.по едно време чак взе да ми се повдига,натурализмът ми дойде в повечко- търсеният ефект на гротеската е повече от овладян(а ако не е търсен,според мен pnv_Creator e потенциален,(не)осъзнат психопат-рецидивист,който в момента е в период на сублимация,но това не бива да ни успокоява-не се знае кога ще излезе от тази си фаза и тогаваааа...бррррррр...:);) за техническата,компютърна част,нищо не мога да твърдя,понеже нищо не разбрах-все едно да четеш йероглифи преди откриването на Розетския камък,ама на лаик като мен ми звучеше гениално,дори си промених първоначалното решение да предложа разказа на брат ми,за да не вземе да пробва тия неща с паролите и т.н..за бягството на героя през проходите около 12-ти блок-аз на негово място щях от там да хвана към Аvenue-на втория етаж,изчаквам покрива да се отвори(и досега не съм го виждала тоя паметен миг,ама какво да правя,като е на чалга-етажа,трябва да въведат ротационен етажен принцип за музиката,та да има малко ред и справедливост-sorry за лирическото отстъпление)и идва моментът за свеж научнофантастичен полъх-с малко повече усилие успявам да се телепортирам някъде,а с малко повече късмет-извънземните спускат лъч и ме спасяват,а резервната си летяща чиния даряват за следващата награда от томболата на Аvenue,за следващата Коледа.и без този хуманистичен подход обаче Creator-а заслужава поздравления.:) offtopic-някой от тук да се похвали с томболна придобивка,ако не колата,то поне от предполагаемо раздадените по-малки награди на Avenue-велосипеди?ехххххх,а как чаках на 25-ти дек.(тогава теглеха томболата) да чуя в телефонната слушалка"надяваме се,че имате шофьорска книжка или поне кандидат за личен шофьор..."


интелигентна ще дойдеш :>

интересен хронологичен подход(ретардация май беше термина) Ами от чисто хронологична гледна точка е ретроспекция. А ефектът от нея е ратардация (забавяне на развръзката).
ПП Ети, има "сексуална ретардация", вземи се образовай и пусни една тема.

Малко разяснение :
Главните герои не крадат пари или нещо подобно, крадат поверителна информация. Отнасяща се за разни нелегални сделки, направо цяла мафия в правителството и властта. За тази си услуга им превеждат съответната сума.

Всичко това се разбира от разказа, но не е наблегнато върху него. Просто защото целта на разказа е съвсем друга (всъщност seashell перфектно я е нацелила, за това толкова й се изкефих :) )

Та, явно има хора, които я разбират по грешния начин. Чудно ми е какво е съотношението просто и дали да сложа едно интро - разговор в полицията, където да е дадено ясно всичко.
Ценя мненията ви, мерси :)

аз съм го разбрал правилно явно

както обичам да казвам - escape is just the begining