Жанра е sci fi, за първи път се пробвам, така че ако го прочетете, пишете два реда и без да ме жалите :) Важна е искреността


За домашните любимци


Закъснявах вече повече от две минути. По това време на деня, ходенето в центъра беше много трудно заради задръстванията, а и адски неприятно. Беше пълно с разни нагли индивиди, които постоянно се блъскат и се провират напред, настъпват те, ръчкат те и въобще не спазват никакви норми за ненарушаване на личното пространство. Мислите, които се носеха над тълпата бяха грозни, гневни и изнервени, затова гледах да съм максимално отнесен и да не им обръщам внимание. Успях да се измъкна от потока и с огромни усилия изтръгнах и куфара си. Разбира се, във “Веселата закусвалня” нямаше свободни места, но аз имах резервация и полето ме пропусна. Почти мигновено бях обвит от транспортен балон, който се втвърди и едновременно с това се издигна към средата на магнитното поле. Системата беше остаряла и разбалансирана и се усещаше как леко се люлее, докато ме носи към мястото ми. Установих, че за щастие сме настанени на една от терасите, имах нужда от малко свеж въздух. Етаж 172. Въпреки че беше ниско, от тази страна нямаше много високи сгради прекалено на близо и гледката беше що-годе добра. Дори в далечината синееше малък незастроен сектор от океана. Балона ме спусна, превърна се отново в газ и се върна към транспортните тунели.
- Здравейте докторе – поздравих. Съжалявам, че закъснявам толкова, знаете как е по това време…

* * *

Чарли проследи с поглед падащото листо. Обиколи още малко из райграса и излезе на пътеката. От лявата страна покрай нея вървеше цветна леха, а зад лехата имаше люляков храст, който щеше да разцъфне до края на месеца, заливайки с аромата си цялото място. Спря се, подуши замислено няколко пъти едно от цветята и продължи към изхода на местенцето си, за да провери дали господаря му е оставил някаква храна. Цялото това нещо беше построено в единия от ъглите на хола, специално заделен за Чарли. Къщичката беше поръчана готова и не беше нищо особено, но самоподдържащата се био-градина беше правена по поръчка и със сигурност беше много скъпа. Получи я като подарък за последния си рожден ден и със сигурност беше най-хубавото нещо, което някога е получавал. Най-много се радваше на дървото, което по височина се конкурираше с някои от по-ниските мебели в стаята.
Имаше толкова много. Никакви лишения. Господарят се грижеше много за него и го обичаше. Защо беше тъжен? Изпитваше някакво чувство на неудовлетвореност, висящо във въздуха, сякаш искаше да направи нещо с живота си, да постигне нещо, но въобще не знаеше какво. Защо им завиждаше? Знаеше, че някои от неговия вид още живеят самостоятелно из малкото останали диви места. Без никаква помощ и никакви грижи. Сами трябваше да се борят за прехраната си. Без удобства, без господари, които да се грижат за тях и да ги закрилят. Толкова нецивилизовани, измъчвани от болести и мизерия. И все пак, може би свободни и щастливи. Дали? Тяхната свобода е много по-ограничена от това, което той имаше. Сигурно никога нямаше да узнае, но така е в живота, можеш да познаваш истински само един от пътищата му – този по който сам вървиш…
Изведнъж Чарли се спря и се втренчи към вратата на хола, водеща към коридора. Застина толкова рязко, че дори не дишаше. Единствено сърцето му блъскаше бясно, сякаш се опитваше да компенсира загубата на динамиката на цялото тяло. От коридора се чу повторно писукане, този път по-продължително. Някой се опитваше да влезе. Остана така още момент и се затича натам.

* * *

Поръчахме си по една порция “весели прасенца” по терминала, тъй като в тази лудница беше пълен абсурд да докопаш някой сервитьор чрез телепатия. Слоп беше не само един от най-добрите ветеринари, но и приятел, познавахме се вече няколко години от един форум покрай страстта ни към животните. Отпи от питието си и ме погледна замислено.
- Кажи сега, как е Чарли? Усещаш ли някаква промяна в емоциите му?
- Не знам какво да ти кажа… Все по унил става. Не е така игрив, както беше по-рано… Обръщам му много внимание, всеки ден след работа, но ми се струва, че е ужасно самотен през останалото време и не знам какво да го правя.
- Трябваше да си вземеш делфин – подметна той за пореден път. Вкъщи си имаше три и ги предпочиташе. – Не ти обикалят из цялата къща, винаги са весели и могат да развият в пъти по-добре пси-центъра си. Комуникирам с тях почти на нормално ниво. Дори бих казал, че ги разбирам по-добре от последните си две жени.
Усмихнах се. За момент отлепих поглед от него и се взрях в малкото синьо петно в далечината. Прасенцата нещо се бавеха, а изпитвах много силен глад.
- Стига си се шегувал – помислих си. – Знаеш че не си падам по делфини, изключително скучни и безхарактерни са. А и Чарли е превъзходен екземпляр. Умен е, не прави много пакости и усещам огромна обич и уважение от негова страна. Чака ме на вратата всеки път като се прибирам.
- Сигурен съм – чух мислите му в главата си. – Но колкото и добре да се грижиш за него, трябва да знаеш, че някои от тях не могат да живеят сами. Особено щом навлязат в тази възраст.
- Но той е кастриран – възразих. – Знаеш, още отпреди четири години. Ти сам каза, че така ще е по-добре за него.
- Без значение. Кастриран или не, сигурно изпитва нужда от малко компания от своя вид, от някого, с когото да се разбира. Те изпитват някакви странни чувства помежду си, някакво обвързване. Не мога да ти обясня, може би е нещо като техен вид пси. И аз не го разбирам, още се водят спорове за същността и произхода му, но съм го наблюдавал и знам, че е така… – Направи продължителна пауза. – Мисля, че най-добре ще е да му вземеш женска. Ще дойда да го видя утре, но съм почти убеден, че това е решението.

* * *

Този път трябваше да стане. На единия от записите на подслушвателя на мисли, кодиращият поток на полето се усещаше почти кристално ясно. А и Зед беше професионалист във възпроизвеждането на пароли. Просто нямаше как да не стане. Концентрира се още веднъж, внимавайки във всяка една емоция, която предава и този път успя. Чу се продължително изписукване, силовата бариера изчезна и пред погледа му се откри широк сумрачен коридор. Събра набързо заглушителя и останалите си инструменти, влезе и се обърна към панела, за да активира отново полето. Сега трябваше само да намери този “Чарли”, да го приспи преди да е разбрал какво се случва и да действа на спокойствие. Собственикът беше доста заможен, имаше много техника, а вероятно и ценна информация, която може да се открадне. А ако имаше късмет… …поглед!
Зед усети погледа му върху себе си, съвсем леко, като гъдел, но беше сигурен. Завъртя съвсем бавно глава на ляво и го видя да стои там, едва надничащ иззад рамката на вратата. За момент останаха вторачени един в друг.
- Спи! - заповяда му. – Спии!

* * *

Главата на Чарли се замая и съзнанието му се замъгли. Зави му се свят, но успя да откъсне поглед и веднага се дръпна обратно. Подаде се отново за миг и погледна. Беше някакъв грозник, висок горе-долу колкото господаря, но с по-жълтеникава кожа и ужасяващи зелени очи. Усети и миризмата му. На земята до него бяха оставени два сака, един по-голям и един по-малък. Със сигурност беше дошъл да краде. Преди онзи да го е нападнал отново, Чарли хукна с всичка сила обратно към къщичката си. Да, там можеше да се скрие. Тичаше колкото сили има, мина до люляка и прегази през цветята на няколко скока. Усещаше тътена от стъпките на крадеца. Направи няколко последни крачки през пътеката към вратата, стигна до входа, забави крачка, строполи се и заспа на двете малки стъпалца на входа.
Зед отиде до него, наведе се и вдигна малкото му безжизнено телце от земята. Той също обичаше животните и му стана много тъжно. Почеша го по коремчето внимателно. Ако просто беше заспало, преди да си изгради ясна визия. Глупаво упорито животинче… Не можеше да го остави. Не и със толкова много спомени в главата. Леко сложи пръст на челцето му и замижа.

* * *

Най-после донесоха храната. Тук я приготвяха много добре. Животните бяха млади и до деня, в който заемаха мястото си под нас в хранителната верига, живееха в абсолютна наслада и делириум. В клетчицата имаше три “весели прасенца”, налягали доволно. Преди сервиране ги инжектираха със свръхдоза опиaти, за да са още по-вкусни при консумация. Допрях пръст до челото на едното. То въобще не реагира. Концентрирах се и засмуках жизнената му енергия. Успя да изквичи само за момент и усетих лека горчивина. Първата глътка винаги беше горчива.
- Наистина си е бая грижа, - съгласи се Слоп докато приключваше с второто си прасенце. – Но това е единственото решение, ако искаш наистина да бъде щастлив.
Направих замислена физиономия, но така или иначе, вече беше успял да ме убеди. Изгълтах си и аз второто прасенце и повиках сервитьор.
- Добре. Още утре ще отида да му купя женска. Дори мога да го взема с мен да си избере. Много искам Чарли да е щастлив. Само като си представя колко ще е ентусиазиран милия, сигурно дори ще се разплаче от радост като разбере за какво става дума – погледнах към сервитьора, който чакаше търпеливо. – Ще ми завиете ли после телцата за вкъщи – попитах и дообясних: - Имам човек.

(17.06.07)

Супер! Не, не..още не съм го прочела, супер, че има нещо ново за четене от твоя милост:d Ще сляза да си взема една бира и после ще го прочета;)

А ще има ли още? В смисъл...дотук ли свършва?
Това с прасенцата е страхотно хрумване, добре е и реализирано.
Като цяло също е ок написано, само на едно местенце има три "беше"-та, които да-определено са бял кахър, но знаеш, че дразнят подобни неща, така че защо пък да не се изчистят, в смисъл...защо да не е още по-добре.
Онова с форума и страстта към животните-извратени зоофили ми беше първата асоциация, но това си е от мен:D
(тук малко изтрих, че опитвах се да обясня едно нещо защо ми харесва(как започва разказа), пък не успях:D)

Мен лично винаги ми е интересен процеса на писане, на развиване на идеята, как и кога е хрумнала...ако щеш имената дори...Рядко обаче познавам автора...А съмнявам се ти да си разговорлив по тази част, но ако все пак решиш да разкажеш нещо....може и да не е тук.

А сетих се и още нещо, което аз лично харесвам по принцип и го има и в разказа, но по-късно ще го пиша, нещо ме домързява сега.
Иначеее, аз не чета този жанр...и нямам кой знае какво да кажа, дори и да искам.

Хахаха... як завършек, напомня ми на този (http://borislav.free.fr/mylib/text/667) разказ. Дали не си взаимствал съвсем леко идеята за края? :)

Да се е*а в русата, опасявах се от самото начало, че ще има някъде нещо за което да не загрея...не са за мен такива разказчета, знам си аз:)
Но да-яко!(ако зацепиш :confused: )

Креаторе,на мен определено ми хареса!Навя ми някаква асоциация с "Планетата на маймуните".Подбрал си оригинален идея и си организирал онази сюжетна линия,при която едва накрая читателят прозира смисъла,схваща уловката,един вид го "издебваш" и го изненадваш накрая,докато през другото време"приспиваш" вниманието му.Лично аз заподозрях(не без известна гордост го заявявам,но все пак имам тренинг от разкази с научна фантастика,свикнала съм да съм нащрек :) ) за какво би могло да става въпрос ето тук(след като в началото бях мн.изумена как животинчето "размишлява"):"...Кастриран или не, сигурно изпитва нужда от малко компания от своя вид, от някого, с когото да се разбира. Те изпитват някакви странни чувства помежду си, някакво обвързване. Не мога да ти обясня, може би е нещо като техен вид пси. И аз не го разбирам, още се водят спорове за същността и произхода му, но съм го наблюдавал и знам, че е така… " "Разбирането" и особено изречението за чувствата и обвързването-обвързването!-прозвуча ми нетипично като за животно,някак по-висше ниво на съзнание изисква;а после и това с произхода-за едно куче( за каквото го мислех в началото) е някак странно мистериозна подобна генеалогична неяснота.Мн.добре си го измайсторил тук-хем да подскажеш,хем да "замажеш"-ако въобще се долови нещо,то остава само мъглява догадка.Сега за човека-абе в първия момент след прочитането той ми се стори някак твърде атавистичен,безволев,декоративен,сякаш са му останали почти само низши инстинкти;мисля си обаче сега,че всъщност никой не знае докъде можем да стигнем ние човеците(или по-скоро до каква степен на развитие биха могли др.цивилизации),психиката ни може и да се усъвършенства,но и да деградира,така че всъщност в крайна сметка не го отчитам като слабост на разказа.Пък и това е научна фантастика,а и за целите на разказа човекът трябва да е именно такъв.Май просто ми стана жал,по-скоро тъжно и ядно от една такава евентуална съдба :( Та така-от мен-отличен;разказът те кара да се замислиш.И да усетиш едно болезнено пробождане след края.Какво повече за един хубав разказ?
P.s.Бтв,точно днес се чудих конкретно за теб,че отдавна не си поствал нищо. :)

само на едно местенце има три "беше"-та, които да-определено са бял кахър, но знаеш, че дразнят подобни неща, така че защо пък да не се изчистят, в смисъл...защо да не е още по-добре.Мерси Ети, и мен ме дразнят такива неща, ще го намеря и ще го отстраня. Сигурно е някъде по към края, тогава бях по-разконцентриран.
Рядко обаче познавам автора...А съмнявам се ти да си разговорлив по тази частЗависи дали знаеш как да разпитваш :-P
Просто не мисля, че има нещо кой знае какво за разказване. Измислих го много отдавна, винаги ми идва вдъхновението вечер. Мислих мислих мислих по него, светнах лампата и започнах да нахвърлям идеята. Написах си една страница записки и легнах да спя спокойно. Когато имам разказ, който донякъде съм измислил, но не съм написал, отвреме навреме се сещам за него и мисля за него, та това забавяне помага да се доуформи идеята (понякога е задължително, макар че го мразя). И така, жена ми е далеч тази събота и неделя иреших, че трябва да го напиша сега, за да спре да ме притеснява. Сега остава само един ненаписан. Малко се насилих и... хммм, готов е.
А ти какво точно не разбра в началото?

Хахаха... як завършек, напомня ми на този разказ. Дали не си взаимствал съвсем леко идеята за края?Ignite, на Фармър съм чел само Създателят на Вселени, не е лош, но не е мой тип, прекалено ги смесва нещата. Но иначе, има мноооого sci fi разкази, в които накрая се оказва, че главният герой не е човек, а човек е някое от извънземните дошли там или нещо от сорта. Чел съм такива, дори единия го помня много ясно, но съзнателно не съм взаимствал от никъде. Тук по-уникалните неща са съвсем други, акцентът го подсказва заглавието :)

Seashell, мерси :) Просто сама си си го анализирала. Целта ми беше да покажа човекът на тази реалност точно такъв, какъвто го описа. А това, че от по-рано се разбира, че е човек... В началото смятах да е рязко и да се разбира в последното изречение. После обаче размислих и го направих градиращо. Във всеки следващ пасаж би следвало да клони все повече натам (макар че чак накрая се казва в прав текст). И да, има залъгалки накъм куче през цялото време, но нали трябва да се колебае читателя, да се чуди и да му е интересно. Та така, с тази градация и самия акцент не пада на това 100%

Може би слабото място на разказа е, че за някои (да са го чели осен вас 3-4 човека) изглежда незавършен. Това си е short story и напълно си предадох идеята и не мога да разбера къде бъркам, но може и да го правя. Ако числим и Ети в тази категория, минават 50%, което си е доста, ама ще видим като се съберат повече хора. Ако е така ще пробвам нещо по-стандартно като структура в следващия

Сашоооо...
Мн яко почва!Ама що си сложил от забранените умения, бе батка :)Психовзрив имат ли? :)А пирокинеза?Фантомна болка? :)Баси как ми се доигра...а нямам никакво време...
Кога идваш към Варна?
Ааа - да знаеш ще си карам стажа 2 седмици в София и ще имам доста време тогава.Така че - купончета, рпгнца :)
И го довърши тоя разказ - не го оставяй така!To както си го почнал може и роман да стане:)

Принципно може да стане и поредица романи. Ноо не. Знаеш, основния стил е друг, това е само за проба

главният герой ще е Чарли - сигурен съм :)

нещо се зарибих, може да има втора глава след някоя друга седмица

Яко порно!

А така - с по две глави и правят психовзрив :)
Втасахме я:)
Саше тея са имба :)

Ако си търсите нови играчи за ролева сесия, аз съм насреща. Напълно начинаещ съм, бях се зарибил преди 2-3 години, но така и не съм играл.

к, ще се обадим някой път

Зависи дали знаеш как да разпитваш :-P
За жалост още от малка са ме научили да не говоря с пълна уста


Може би слабото място на разказа е, че за някои (да са го чели осен вас 3-4 човека) изглежда незавършен. Това си е short story и напълно си предадох идеята и не мога да разбера къде бъркам, но може и да го правя. Ако числим и Ети в тази категория, минават 50%, което си е доста, ама ще видим като се съберат повече хора. Ако е така ще пробвам нещо по-стандартно като структура в следващия
А може би слабото място е в читателите? И моля те, голяма грешка ще въз основа на Ети да се правят изводи...Всеки жанр си има своите читатели и предполагам(само) , че когато някой пише нещо то е насочено към определена група хора...Виж например Seashell как е разбрала абсолютно точно каква е била идеята ти...ако искаш на интелект го отдай, все ми е едно, само моля те не очаквай от мен също да го мога...:)
Общо взето исках да кажа, че не смятам, че разказа ти пропуска някъде...


П.П. Мерси за отговора, наистина ми беше/е интересно
П.П.2 А, и не ща повече бири, подозирам, че от тях затъпявам:D Майтапа настрана, но днес нарочно пропуснах бирата, че така ми се подува стомаха, а утре мисля да си обличам един корсет
да, да....знам...тихо

Изобщо не ми изглежда незавършен, освен,ако не решиш Чарли да избяга, да намери дивите и свободни себеподобни и всички заедно да завоюват отново Земята за човеците!!!!!
Ама тогава ще прилича на американски научнофантастичен сериал с happy end...
Много си е хубав и така разказът, само дето е малко зловещ.
На мен ми хареса.