ако да защо?ако не то май е ясно все едно да си купиш старата кола отново след като си я продал-не чак дотам издържано сравнение но все пак.пиша го това защото от вчера статута на бившата се промени в статут-настояща.хаха
защо го направих и се върнах? мн красива,мн дива,най- добрия секс който съм правил.и вс това меко казано.защото я обичам.може би е грешка и ако е така скоро ще разбера.интересно ми е вашето мнение.
я какво стана с мен и аз почнак лексиконите.това е някакъв вирус бе.

Ицо кажи му

ако да защо?ако не то май е ясно все едно да си купиш старата кола отново след като си я продал-не чак дотам издържано сравнение но все пак.пиша го това защото от вчера статута на бившата се промени в статут-настояща.хаха
защо го направих и се върнах? мн красива,мн дива,най- добрия секс който съм правил.и вс това меко казано.защото я обичам.може би е грешка и ако е така скоро ще разбера.интересно ми е вашето мнение.
я какво стана с мен и аз почнак лексиконите.това е някакъв вирус бе.


Няма такова нещо като БИВШ , всичко е само настояще и бъдеще

В момента съм свидетел на 2 такива връзки.Момичетата бяха скъсали с приятелите си (в единия случай той заряза нея,в другия тя него) и сега са по-щастливи от преди и едните даже много по-сериозни!
Та, ако отношенията са тип 'късате,събирате се,късате,събирате се' , няма смисъл да се занимаваш,ясно е че няма да се получи,но ако било раздяла и след известно време сте се 'върнали един към друг,може и да имате шансове.И все пак Всичко е според зависи, по принцип.

Зависи как са скъсали.
Аз го виждам като жив рецидивизъм :)
Не мисля че някога бих повторил връзка

Аз го виждам като жив рецидивизъм :)
По-скоро е проява на слаб характер. Или човек с много силна вяра, което като всичко по-много вреди :)
Ако си женен с деца нещата изглеждат малко по-друг начин. Тук обаче не е така => горенаписаното :)

нормално, ако сте тъпи и не знаете какво искате от една връзка, в момент на отчаяние да си кажеш, ба дай на сигурно да се върна при оная/я, па като срешна някоя ще се разделим отново..

да,зависи как са скъсали и защо!

е да. съществува и варианта, тя/тоий да си е отворил очите за човека и т.н.

Ееее и сега какво ? Няма да видим снимки на това секси дупе ,което толкова хвалеше :d Направо се изложи :d :d
Сега сериозно: ако сърцето зове към нея ,не го мисли !

мойто газе ли ве?

кога съм отказал категорично.казах че засега отлагам.

Повечето хора са на принципа "С теб зле, без теб по-зле" :

Поздрав :)
http://www.youtube.com/watch?v=o8ozMybeyyE

Личното ми мнение е, че хората се връщат назад към неуспешните си връзки защото :

- не успяват на създадат нова, по-успешна връзка

- приемат провала на връзката като свой личен провал и вярват, че ако успеят да "поправят" нещата, ще докажат нещо за/на себе си

- все пак изпитват някаква смесица от чувства към бившия си партнъор (особено ако не са били инициатори за раздялата) и гледат на възстановяването на отношенията като ревалидация на егото/самочувствието си

- неспособни са да продължат напред самостоятелно, плашат се от самотата

- предпочитат секса да им е осигурен

- демонстрират емоционална власт над партнъора от типа "мога да те имам когато си поискам, независимо какво съм ти причинил"

- не са наясно със себе си и не знаят какво искат

... списъкът може да продължи до безкрайност :)

Не изключвам възможността да съществуват силни чувства и раздялата да е била по независещи от партнъорите обстоятелства, и вторият тото шанс да се окаже успешен. Но според мен това са по-скоро изключения.

В общия случай връщането назад е мотивирано от страх/несигурност/обърканост/егоцентризъм - или недай си боже всичките наведнъж - а когато действаш от подобни подбуди малко или много предопределяш провала си :)

зависи най вече от хората.характери всякакви.зависи и от връзката както и от причината за раздялата.мисля че винаги съм бил на мнението на chocaholic,поне за общия случай .при мен в частност ситуациата беше мн простичка -перфектна връзка.просто една вечер бяхме доста поизнервени от работа и др проблеми позаядохме се малко един с друг.на мен не ми се слушаха глупости и просто си излязах.не се потърсихме известно време от чист инат доста глупаво но факт и така.скоро се видяхме обсъдихме нещата и ниака стана спонтанно.проблемите по принцип във вс връзка идават от несподеляне,недоизясняване,липса на комуникация каквито до този момент не бяхме имали.ще си покаже

Честито, значи сте от изключенията :)

Ицо кажи му
Не мисля, че мога да съм му полезен.
Внимавай, дими81!Внимавай, защото можем да сме големи задници понякога!

Шоколадче, можеш да добавиш слабост и безхарактерност към списъка с лошите прогнози.

стига бе това са клишета.става въпрос за сериозна връзка не за поредната.

стига бе това са клишета.става въпрос за сериозна връзка не за поредната.

Ако е толкова сериозна, за колкото говориш и ако си толкова сигурен какво правиш, щеше ли сега да киснеш във форума и да искаш мнението на 100 човека "обичаш ли си приятелката"?

Ти само виж в първия пост причините, поради които се събират : "много е красива" и "най-добрия секс" са преди "защото я обичам" .... пък и цял форум чака да види анатомията на възлюбената му (Справка - темата за женските дупета). За каква любов ми говорите тука въобще?

Едит: твърдиш, че сте се "поизнервили", "позаяли" сте се и това е сложило край на връзката ви? Шегуваш се просто :)

не искам съвет.просто реших да отворя темета,защото винаги съм казвал че такова нещо е най -малко глупаво и че е абсурд да ми се случи и изведнъж- изненада.беше ми интересно какво мислите за подобни ситуации дали някой е попадал на такава и така.и просто дадох пример със себе си.а вие ме подхванахте здравата.дали я обичам по горе пише.поздрави.

е сега най -накрая степенуването според теб е такова според мен е обратно.а това за снимките.явно имам по различно мислене

Трябваше да отговоря нещо - последното което искам да звучи от мен са клишета!
Не че не съм бил същия като него. Нормално е - мъже сме - слаби сме - всеки има моменти, в които първичното сексуално желание побеждава бегло прокрадващата се благородна мисъл - "ами какво й причинявам?". Тогава е най-добре да имаш добър приятел до себе си, който да ти зашливи един шамар със заглавие "кви ги вършиш бе, гъз?". Определено е недостойно и не прави чест на човека. Това е форум - не е църква - няма да ви се изповядвам и затова ще спра дотук!
Последния ми апел към пича е да си направи една злобарка и веднага след това да помисли ТРЕЗВО!!! :)

Повечето хора са на принципа "С теб зле, без теб по-зле" :

Поздрав :)
http://www.youtube.com/watch?v=o8ozMybeyyE

Личното ми мнение е, че хората се връщат назад към неуспешните си връзки защото :

- не успяват на създадат нова, по-успешна връзка

- приемат провала на връзката като свой личен провал и вярват, че ако успеят да "поправят" нещата, ще докажат нещо за/на себе си

- все пак изпитват някаква смесица от чувства към бившия си партнъор (особено ако не са били инициатори за раздялата) и гледат на възстановяването на отношенията като ревалидация на егото/самочувствието си

- неспособни са да продължат напред самостоятелно, плашат се от самотата

- предпочитат секса да им е осигурен

- демонстрират емоционална власт над партнъора от типа "мога да те имам когато си поискам, независимо какво съм ти причинил"

- не са наясно със себе си и не знаят какво искат

... списъкът може да продължи до безкрайност :)

Не изключвам възможността да съществуват силни чувства и раздялата да е била по независещи от партнъорите обстоятелства, и вторият тото шанс да се окаже успешен. Но според мен това са по-скоро изключения.

В общия случай връщането назад е мотивирано от страх/несигурност/обърканост/егоцентризъм - или недай си боже всичките наведнъж - а когато действаш от подобни подбуди малко или много предопределяш провала си :)
или накратко слаб характер. Също така са от онези слабите, за които говори Ницше(някой да не си помисли, че съм чел много от него), които просто така си се раждат(и израстват такива бих добавил аз).

Последния ми апел към пича е да си направи една злобарка и веднага след това да помисли ТРЕЗВО!!! :)
хахаха, да това определено е начин да мислиш трезво за жените, поне няколко минути :)

Пеши, в този случай не съм съвсем съгласна... може да си много силен характер, и пак да изпитваш някоя от горепосочените емоции :) За ме те са част от човешката природа, все ги има от време на време (поне като импулси),но е белег на все пак някаква емоционална зрялост да ги разпознаваш и да реагираш трезво наистина.

Ницше недей да го четеш повече :)

значи да разбирам че ако се обичат и,скарат се за глупост но продължадат да се обичат.поддържат контакт и решат да се съберат защото се обичат е слаб характер и т.н.става въпрос за чувстеваста все пак.

Не става въпрос за емоции, а за поддаване на емоциите.
Приме: Аз например не се поддавам на емоциите си, освен ако не вляза в спор с някой приятел и директно повишавам тон, и честно казано не прави много добро впечатление(не става дума за когато се намирам на публични места). Останалите си емоции ги владея и не им се поддавам въобще. Защото преценявам нещата. И досега не съм сбъркал, или поне така си мисля и се надявам да не съм. Макар, че от цялата работа страда най-много "сърцето", но всеки си избира в крайна сметка.
Не мога да изчукам примерно на някой приятел сестра му. Но тук навлизаме и в друга тематика и т.н. и т.н.
Надявам се, че примерът е разбираем, защото малко ме цепи тиквата :)

Не става въпрос за емоции, а за поддаване на емоциите.
:)


Хеле за туй думам :)

Емоциите са хубаво нещо, но не всички идват от най-светлите кътчета на душата ни :)

И си прав, че всеки прави своя избор :)

ако оприличаваш чувствата към човека до теб с емоции създадени от спор със твой приятел може би никога не си обичал

значи да разбирам че ако се обичат и,скарат се за глупост но продължадат да се обичат.поддържат контакт и решат да се съберат защото се обичат е слаб характер и т.н.става въпрос за чувстеваста все пак.
Не. Става дума за илюзии, които се наричат чувства.
Не ме разбирай погрешно. Крайно чувствителен съм (не, не съм гей :) ).
Чувствата идват и си отиват, точно защото са едни нетрайни илюзии. За съжаление това е факт и не виждам нищо лошо, човек да премине така да се каже в следващият епизод. Хора на тази земя бол(много), така че все с още поне 100 000 ще можете да си паснете също така добре и ще се обииииичате и т.н.

ако оприличаваш чувствата към човека до теб с емоции създадени от спор със твой приятел може би никога не си обичал
очевидно примерът не е достатъчно добър, но на този свят няма fool proof things(без да се засягаш, просто констатирам)

съгласен съм донякъде.това че не си гей е похвално че напоследък доста станаха.

А аз да ви питам вас - емоционално зрелите, не ви ли уморява тази емоционална зрялост?
Дими, не очаквай някой друг да реши това вместо теб! Но го реши веднъж завинаги, защото колкото повече отлагаш, толкова в по-голям батак влизаш!
Пеши, пий нурофен, аулин или някакъв хубав аналгетик и не се мъчи.

ей това е.

ти да не си колега

Малко офф:

Нали знаеш, по какво да различиш хомосексуалист (гей) от обикновенния педераст?

кажи че не се сещам

А аз да ви питам вас - емоционално зрелите, не ви ли уморява тази емоционална зрялост?
Нямаш си и на представа колко. Честно казано не знам докога ще бъда железен в това отошение :)
Вече имам наблюдения, че ледът е взел да се пропуква, но нека поживеем и ще видим!
Мерси за съвета за хаповете :)

Ох, че изръси солницата в раната ....

Няма нищо по-трудно (и самотно) от това да се опитваш да постъпиш правилно... пък и не винаги знаеш какво точно е "правилното".

Когато се съмнявам (разбирай - почти всеки път) следвам едно единствено правило - ако трябва да избирам между това да нараня себе си или някой друг, избирам да нараня себе си.

Не кандидатствам за статут на светица/великомъченица :) просто по-лесно се справям със собствената си болка, отколкото с мисълта, че съм накарала някого да страда, страшно ми тежи.

истинските хора са такива жалко че останаха малко. живеят кратко