Мисля, че ще е интересно.

Лично аз от какво ли не се страхувам и по-скоро става дума при мен за намаляване на усещането, отколкото за премахване изцяло, но все пак ще помисля още(защото така и не се сетих нещо от което да ме е било страх и вече въобще дори малко да не е възможно да ме е отново), в краен случай ще прибегна до "почти не ме е страх" случаи.

Мисля, очаква се, започналият темата, пръв да изложи мнението си, относно същата...

За толкова години не очаквах, че е останал някой, който все още да има такива очаквания относно моите теми...

Мен от теб не ме е страх вече:p

Мен не ме е страх от тъмното така,както като бях малка;и да си погледна под леглото също(където имаше възможност да се спотайва Боб).

ooo надушвам Туин Пийкс тука:)

Мен от теб не ме е страх вече:p
A трябва! :P

Като заговорихме за Боб - ето, и аз имам нещо, от което вече въобще не ме е страх - не ме е страх, че Боб ще се появи от сифона в банята. Незнам защо като малка точно от това място ме беше страх. Но пък до ден днешен понякога поглеждам в огледалото, страхувайки се че няма да видя себе си в отражението...

az se strahuvah da hodq sam prez no6tta ve4e sam pretrapnal - sled filma kendimen me be6e strah da vlizam v banqta i do den dne6en kogato sam v psihi4na kriza kogato sum sam v banqta sas zatvoreni o4i izliza asociqciqta i se spi4am 4e ima ne6to, vapreki 4e tva sam go prevazmognal.. ne se spi4am mnogo de - samo idva kato ideq.

Вече не ме е толкова страх да не следвам очакванията на хората за мен. Не ме е толкова страх от това, че ще разочаровам някого. Малко по малко се уча да живея за себе си, разбрах, че не е толкова страшно.
По-малко ме е страх и от това, че може да сгреша. Наистина не е толкова страшно да правиш грешки.
Преди няколко седмици направих неща, които не съм предполагала, че аз бих могла. От мислене и премисляне, притеснения кое е правилно и кое най-малко ще ощети близките ми, изложих на сериозен риск здравето си(не че някога съм имала добро здраве). Накрая за първи път в живота си постъпих така, както аз го усещам, въпреки, че нямах подкрепа от никого. Изложих на риск приятелство, предадох, може би. Действах против досегашните ми убеждения за това как трябва да се постъпва. Изхождайки от последното, незная доколко съм предала себе си, доколко приятелите си...
Може би наистина направих грешен избор, но аз исках този избор. И сега не ме е страх вече. Какво толкова страшно би могло да се случи като последствия, което да не мога да преодолея??? Ще се преборя с всичко. Не ме е страх.

razkaji za kakvo stava vapros ako iska6

Принципно не ме е страх от нищо. Не ме е страх, от това, което пише в хороскопът ми. Защото знам, че 99% от нещата зависят от мен :)

пеши аз по цял ден хороскопи чета батенце!

иначе какво я кажи ако нещо стане с баща ми аз му поемам ангаж именти като примерно дългове ли уе?

Peshi темата не е от какво не те е страх, а от какво не те е страх ВЕЧЕ. Тоест какво си преодолял. Да разбирам ли, че си преодолял всичките си страхове(освен притеснението, че ще трябва да се оправяш сам с всичко, ако изгубиш баща си) или все още твърдиш, че никога не си се страхувал от нищо?