pnv_Creator
03-03-2009, 02:49 AM
Публикувам тук само началото.
Целият разказ можете да видите тук (http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=72875). (Целта е да имам някаква следа от броя прочитания и подобни благинки).
Оценявам коментари и мнения от всякакъв тип.
Eyes to Remember (http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=72875).
Нали знаете? Когато човек почука на вратата на обществена тоалетна, очаква две възможни реакции. Едната е от вътре някой да извика “не” или “заето” или просто *нещо*. Наистина няма никакво значение. Другата е , ами, *тишина*. Разбира се съществува и комбинацията между двете, когато човекът от вътре извика *нещо*, а този отвън чуе *тишина*. Именно заради този вариант главата ми беше доста близо до вратата, на практика почти бях долепил ухо. Със сигурност човекът отвън не очаква този отвътре да отвори и да го погледне въпросително. Сякаш току що си звъннал на входната врата на апартамента му. Та човекът отвън, респективно аз, леко се сепна в първия момент и не успя да реагира на въпросителния й поглед. Разбира се този въпросителен поглед не питаше нищо, както може би някой психолог би анализирал ситуацията. В случая просто прехвърляше топката в другия, но не беше и само това. Преценяваше реакцията. И се заиграваше.
“Само още минутка?”, попита тя. “Не се притеснявай.”, отвърнах по инерция и след като се окопитих отговорих с поглед, подобен на нейния. Тя се обърна към огледалото вътре, което се падаше точно срещу мен и без да затваря вратата се огледа за момент. Интересно е колко бързо може да те прецени една жена. Беше по-нисичка от мен с около двадесетина сантиметра, така че я виждах и в огледалото. Погледът ми инстинктивно се плъзна по гърба й, мина през дупето, после по краката, след което мигнах и отново беше право напред, сякаш никога не е бил другаде. Поглед на културен и неафектиран, трезвен, изчакващ гражданин. Или почти трезвен. Всъщност дупето й беше доста добро. Малко и стегнато. Дънките му пасваха добре и запазваха изящната му форма с този свой чар да бъдат едновременно делнични и изключително секси. Или просто на мен така ми влияят.
Червената светлина се разливаше от основното помещение на заведението и тук беше още по приглушена. Звукът на успокояващата chill out музика обаче се чуваше ясно и създаваше чувство за лежерност и грация дори в това закътано кътче. Тя пристъпи назад, излизайки от малкото помещение на тоалетната, обърната с гръб към мен, без да откъсва очи от себе си в огледалото. Всъщност, когато и аз погледнах напред се оказа че греша. Гледаше не себе си, а мен. Погледите ни се събраха на повърхността на стъклото и нейният прикова моя. Продължаваше да пристъпва назад и тялото й се доближи толкова близо до моето, че почти усещах топлината й. Женственият аромат на лек сладникав парфюм изпълни приятно ноздрите ми. Стената стоеше предателски зад мен, не че можех да мръдна, ако я нямаше. Момичето беше преминало през мислената линия на личното ми пространство и значително забави дишането и сърцебиенето ми. След което неангажирано оправи косата си.
“Как съм така?” попита ме едновременно със спокойствие и похот в думите си. Стори ми се че мисли, че тотално ме владее в момента. Което си беше факт. В огледалото изглеждаше, сякаш се е допряла до мен и двамата позираме за някоя секси реклама на водка Flirt, с погледи, изпълнени с перверзия.
“Ъммм, супер” казах максимално непринудено и почти веднага. Естествено осъзнавах колко тъп е отговорът, но така или иначе в момента просто следвах нейната мелодия. Обърна се към мен, усмихна ми се и тръгна обратно към основната част на заведението. Интересно е как при по-нисичките момиченца дупето успява хем да е малко и стегнато, хем да е така апетитно закръглено. Въпрос на пропорции може би. Проследих я с поглед и влязох в тоалетната.
Целият разказ можете да видите тук (http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=72875). (Целта е да имам някаква следа от броя прочитания и подобни благинки).
Оценявам коментари и мнения от всякакъв тип.
Eyes to Remember (http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=72875).
Нали знаете? Когато човек почука на вратата на обществена тоалетна, очаква две възможни реакции. Едната е от вътре някой да извика “не” или “заето” или просто *нещо*. Наистина няма никакво значение. Другата е , ами, *тишина*. Разбира се съществува и комбинацията между двете, когато човекът от вътре извика *нещо*, а този отвън чуе *тишина*. Именно заради този вариант главата ми беше доста близо до вратата, на практика почти бях долепил ухо. Със сигурност човекът отвън не очаква този отвътре да отвори и да го погледне въпросително. Сякаш току що си звъннал на входната врата на апартамента му. Та човекът отвън, респективно аз, леко се сепна в първия момент и не успя да реагира на въпросителния й поглед. Разбира се този въпросителен поглед не питаше нищо, както може би някой психолог би анализирал ситуацията. В случая просто прехвърляше топката в другия, но не беше и само това. Преценяваше реакцията. И се заиграваше.
“Само още минутка?”, попита тя. “Не се притеснявай.”, отвърнах по инерция и след като се окопитих отговорих с поглед, подобен на нейния. Тя се обърна към огледалото вътре, което се падаше точно срещу мен и без да затваря вратата се огледа за момент. Интересно е колко бързо може да те прецени една жена. Беше по-нисичка от мен с около двадесетина сантиметра, така че я виждах и в огледалото. Погледът ми инстинктивно се плъзна по гърба й, мина през дупето, после по краката, след което мигнах и отново беше право напред, сякаш никога не е бил другаде. Поглед на културен и неафектиран, трезвен, изчакващ гражданин. Или почти трезвен. Всъщност дупето й беше доста добро. Малко и стегнато. Дънките му пасваха добре и запазваха изящната му форма с този свой чар да бъдат едновременно делнични и изключително секси. Или просто на мен така ми влияят.
Червената светлина се разливаше от основното помещение на заведението и тук беше още по приглушена. Звукът на успокояващата chill out музика обаче се чуваше ясно и създаваше чувство за лежерност и грация дори в това закътано кътче. Тя пристъпи назад, излизайки от малкото помещение на тоалетната, обърната с гръб към мен, без да откъсва очи от себе си в огледалото. Всъщност, когато и аз погледнах напред се оказа че греша. Гледаше не себе си, а мен. Погледите ни се събраха на повърхността на стъклото и нейният прикова моя. Продължаваше да пристъпва назад и тялото й се доближи толкова близо до моето, че почти усещах топлината й. Женственият аромат на лек сладникав парфюм изпълни приятно ноздрите ми. Стената стоеше предателски зад мен, не че можех да мръдна, ако я нямаше. Момичето беше преминало през мислената линия на личното ми пространство и значително забави дишането и сърцебиенето ми. След което неангажирано оправи косата си.
“Как съм така?” попита ме едновременно със спокойствие и похот в думите си. Стори ми се че мисли, че тотално ме владее в момента. Което си беше факт. В огледалото изглеждаше, сякаш се е допряла до мен и двамата позираме за някоя секси реклама на водка Flirt, с погледи, изпълнени с перверзия.
“Ъммм, супер” казах максимално непринудено и почти веднага. Естествено осъзнавах колко тъп е отговорът, но така или иначе в момента просто следвах нейната мелодия. Обърна се към мен, усмихна ми се и тръгна обратно към основната част на заведението. Интересно е как при по-нисичките момиченца дупето успява хем да е малко и стегнато, хем да е така апетитно закръглено. Въпрос на пропорции може би. Проследих я с поглед и влязох в тоалетната.