ВЕСЕЛИН ЗЕФИРОВ, студент
Veselin_Zefirov@abv.bg

Само две години преди присъединяването на България към Европейския съюз, все по силно се усеща необходимостта от реформа на закостенялата и нереформирана образователна система.

Факт е, че не се обръща достатъчно внимание на висшето образование. То е разядено от множество проблеми – неадекватни учебни програми, остаряла материална база, липса на интерактивност и пазарна ориентираност. В резултат на това все повече се увеличава броят на студентите, които не работят по специалността си.

В контекста на евроинтеграцията се очаква следната тенденция в тази област - в България ще дойдат много по-подготвени кадри от нас. Завършили престижни университети в Англия, Германия, Франция и други развити държави, обучавани по най-модерните образователни системи, притежаващи нужните умения и лични качества.

Въпреки проблемите си, българското висше образование не е за подценяване. Неоспорим факт е, че в родните ВУЗ-ове се изучава повече материал и в един по-широк аспект, а това е положителен факт. Съществува обаче една неприятна тенденция - от завършващите всяка година десетки хиляди студенти, едва около 10% са наистина подготвени кадри, отговарящи на нужните изисквания.

Някои от европейските изисквания за висше образование са: перфектна компютърна грамотност (не просто MS OFFICE), перфектен западен език, качества като амбициозност, решителност, отговорност, иновативно и креативно мислене, познаване на практиката и др.

Няколко са фактите, които определят отрицателните тенденции в българското висше образование: остарелите системи на обучение, бедната техническа база, липсата на иновации, и не на последно място - неадекватна и ненавременна образователна реформа.

В контекста на отношенията посочени по-горе преподавателите наричат студентите “колеги” като знак за равенство, но почти всички те се държат със студентите по начин подсказващ, че за тях студентите са на най-ниското стъпало в академичната йерархия. Вместо това преподавателите трябва да поставят отношенията им със студентите на една дипломатична и приятелска основа, което би улеснило в голяма степен учебния процес. Разбира се има и преподаватели, които са чудесни специалисти, умеят да владеят аудиторията, държат се чудесно със студентите и общуването с тях е истинско удоволствие.

Един от бичовете на висшето образование е корупцията. Разпространена във различни форми, тя е фактор допълнително възпрепятстваш положителното му развитие.

Когато става дума за корупция обикновено виновниците са ясни - системата, държавата, преподавателите, администрацията. Нещата трябва да се погледнат и от една друга гледна точка - отношението на самите студенти към висшето образование.

В тази връзка аз различавам три типа студенти.

“Университетът - спасение”
За тези колеги ВУЗ-ът е спасение от скуката на провинциалните градове и еднообразното ежедневие. В кой университет и каква специалност ще бъдат, за тях няма никакви значение, важното е, че вече са част от системата. Този факт проявява своите отрицателни последици в момента на завършване и търсене на работа.

“Университетът -необходимото зло”
Това са студентите с големи финансови възможности, идващи от семейства със солидни връзки в бизнеса и обществото. За влизането в определен ВУЗ и определена специалност се използват най-често корупционни практики. След завършването си нямат нужда да търсят реализация, тъй като работното им място е осигурена още преди започване на образованието. За тях е важна дипломата и специалността - да бъде престижна, за да отговаря на вече определения пост, който ще заемат като завършат.

“Университетът - знанието и интелектуалното богатство”
Тези студенти разчитат най-вече на себе си и собствената си самоинициативност. Имат моралната подкрепа (а най-често финансова) на семействата си. Сериозни, мотивирани, влезли желаната от тях специалност, с ясна визия за бъдещото развитие и кариера.
Има и студенти, които по една или друга причина не са успели да влязат желаната специалност, но също са сериозни и мотивирани. Успяват да променят интересите си с оглед на областта, която изучават и успешно да се впишат и развиват в нея.

Един от сериозните проблеми на българското висше образование е липсата на гъвкавост. Трудно става прехвърлянето от една специалност в друга и трябва да се работи повече в тази насока.

Всеки от изброените по-горе три типа студенти влияе по определен начин на висшето образование, както и на съществуването на определен тип корупционни практики.

Студентите първи тип се придържат към формулата “лекции-упражнения-изпити”. Единствено в това се изразява тяхната дейност по време на следването. За тях не съществуват образованиея извън университета. Този тип студенти, често използват корупционни практики, тъй като в повечето случаи е много по-лесно да се плати за изпит, отколкото да се учи за него. Приоритетът за тях е дипломата. Тя обаче остава неподплатена с умения, знания и опит от практиката точно поради грешния им подход към висшето образование. Те завършват ВУЗ-овете с една елементарна основа, завършват специалност, която не им харесва и в крайна сметка си остават само куха дипломата, и нищо повече. Всичко, което се случва във висшето образование остава далечно за тях, сякаш не са част от него. Изискват много, а не дават и не правят нищо. Чакат някой друг да свърши това, което е тяхна работа. Безмълвни свидетели, но не и участници в развитието на системата.

Студентите втори тип са най-силните катализатори на корупцията. Ръководят се от принципа “Което не се купува с пари, се купува с много пари”, който е характерен за цялата българска действителност. За тях пътят до престижните специалности и дипломат е пътя на корупцията. Подкупи за да влезнат в университет, плащане за изпити, плащане на общежитие и т.н.
Както бе посочено, те не се интересуват от условията и развитието на пазара на труда. Тяхната реализация е предварително осигурена и след като заемат определената длъжност задълженията им се изпълняват от някой друг, защото те нямат опита и знанията за това. Дипломата, която са взели от университета няма абсолютно никаква стойност - само известна доза престиж.

Студентите трети тип са тези, които до голяма степен компенсират негативното въздействие върху висшето образование, което оказват първият и вторият тип.

Тези студенти се отличават с качества като сериозност, отговорност, ерудиция, вдъхват респект, имат правилен подход към образованието. За тях то е “път към усъвършенстване и израстване на личността в условията на богатата интелектуална среда и черпене на знания и опит в и от нея”. Тези студенти разчупват грешния стереотип “лекции-упражнения-изпити”. Те следят какво се случва в Европа и останалия свят и какви са тенденциите в техните области. Това ги прави по-подготвени и им дава една широка култура и компетенция по много въпроси, което е силен коз в бъдещата реализация и успешната кариера.

Студентите трети тип не са засегнати от корупцията. Знаят за какво отиват в определен ВУЗ и за какво искат да изучават определена специалност. Корупцията не би могла да ги засегне, те са твърде пробивни и не се спират когато имат определен проблем, а го решават със замах.

Активни са във всички мероприятия вътре и вън от университета. Близкият досег с практиката им дава специфични знания и умения, те много лесно се адаптират към работа в определена област, защото още преди да завършат образованието си са опознали в детайли тази област и могат да се справят с възникналите ситуации. Силно са привързани към неформалното образование и самообучението. Този тип студенти са рядкост, но това не им пречи и сами да вървят напред по пътя на успеха. Те идват във ВУЗ-а с ясна представа за това какви са интересите, целите и амбициите им. Излизат като перфектно подготвени кадри, завършени като личности и със собствен индивидуален стил. От университета са взели рамката - основата, а над нея сами, със собствени сили са трасирали пътя към личния успех. По времето на следването си са следили тенденциите в България, Европа и света, което им е дало един истински европейски манталитет, модерно и иновативно мислене, креативност, ерудиция, силна мотивация и самоинициатива, идваща от самите тях, а не налагана против волята им от външни фактори.

Мотивацията и самоинициативата е ключовият фактор, липсващ на студентите от първи и втори тип и много силно изразен при студентите трети тип.
Ето и

Моята стратегия за мотивация и самоинициатива

Мотивацията е интерес към усъвършенстване, който трябва да идва от самите студенти, а не да им бъде налаган против волята им от външни фактори.

1. Поставяне на ясна цел
Стремеж към богата култура, реализация на личните качества, постигане на определени цели, самообучение, хъс, амбиция, стремеж към нови хоризонти, обогатяващи интелектуално. Тези качества не са изконно дадени на личността, но могат да бъдат създадени. Контакти с такива хора , вземане на пример от тях, общуване с преподаватели, които имат за цел да мотивират студентите. Излизане от рамката на университета, търсенето на алтернативи, даващи знания и умения от практиката.

2. Начертаване на път към постигането на поставените цели.
Основен е принципът:”Начертай си път и го следвай!”. Пътят винаги е осеян с препятствия, хора, контакти, постигнати цели, спечелени войни в битката с живота. След няколко, дори малки победи човек се чувства по-силен, по-решителен и по-мотивиран. Изпитва задоволство, когато успява. Мотивацията и самоинициативата стават основните двигатели на действията му.

3. Фактори изграждащи мотивацията и самоинициативата са: излизане от рамката на университета - “лекции-упражнения-изпити”, отвореност към събитията, случващи се отвън и активното участие в тях, посещаване на мероприятия и инициативи (форуми, конференции, срещи, дискусии) с цел “сверяване на часовника” с най-актуалното в определена област, четене на специализирана литература, преса, разговори с хора от практиката с цел черпене на опит. Нека всеки се включи и постави своята тухличка в строежа на едно истинско демократично и европейско общество в България.

Цялото общество и всички студенти трябва да се стремим с времето студентите от първи и втори тип да намаляват, и постепенно да изчезнат. Редица национални и международни организации помагат и финансират проекти на сериозните и предприемчиви студенти.
Така от българските университети ще излизат перфектни кадри, способни да се реализират на всякъде и във всички области - по нищо не отстъпващи на европейските си колеги. Вие сами изберете от кой тип студенти да бъдете?!