smart_one
26-06-2009, 03:48 PM
Има ли алтернатива политическата нестабилност, която е опасна и за икономиката на страната, да не говорим за устоите на самото общество – има, и тя се нарича – ТВЪРДА РЪКА! Въпросът е – има ли кой да упражнява този тип държавно управление в България?
Алтернативите не са много:
1. Много хора очакват от Бойко Борисов (евентуално в коалиция с Иван Костов) да наложат повече ред. Но от съвсем близката история вече знаем, че те налагат авторитарни решения, които служат като параван за злоупотреби, напълно сравними с тези на Тройната Коалиция. Освен това те се гласят да управляват с благословията на Европейския съюз, който не толерира подобни модели, защото не желае малките и бедни държави да излязат от своето васално положение – по много причини, най-вече – икономически.
2. Друга, засега по-малка част от избирателите гласуват за Атака и търсят диктатора във Волен Сидеров. Но агресивният им национализъм им е зле насочен, защото българската нация намалява с драстичните темпове, с които се увеличават турците и циганите (а вече знаем, че те гласуват „по команда”). Освен това тяхното присъствие в Българския и в Европарламента засега не се отличава с кой знае какви действия. Запазената марка на Сидеров е: „Дай 100 000 лева и ще ти докарам 1000-2000 човека да повикат” – и тези по-скоро не стават...
3. ДРУГИ. Напр. настоящите кадрови военни и запасняците – събрани в Коалиция „За Родината” – включиха се късно, което не е в тяхна полза. Могат да мобилизират многоброен, дисциплиниран и недоволен от политиката като цяло електорат – това, вече знаем е начинът определени социални интереси да получат представителство. Военните като цяло не желаят да са медийни звезди – те искат да се действа и да се спазва йерархията и правилата – това, което като народ хем мразим, хем мечтаем за него.
Като Джани Родари ви предлагам три възможни развития – вие сте и кажете кое според вас има бъдеще...
Алтернативите не са много:
1. Много хора очакват от Бойко Борисов (евентуално в коалиция с Иван Костов) да наложат повече ред. Но от съвсем близката история вече знаем, че те налагат авторитарни решения, които служат като параван за злоупотреби, напълно сравними с тези на Тройната Коалиция. Освен това те се гласят да управляват с благословията на Европейския съюз, който не толерира подобни модели, защото не желае малките и бедни държави да излязат от своето васално положение – по много причини, най-вече – икономически.
2. Друга, засега по-малка част от избирателите гласуват за Атака и търсят диктатора във Волен Сидеров. Но агресивният им национализъм им е зле насочен, защото българската нация намалява с драстичните темпове, с които се увеличават турците и циганите (а вече знаем, че те гласуват „по команда”). Освен това тяхното присъствие в Българския и в Европарламента засега не се отличава с кой знае какви действия. Запазената марка на Сидеров е: „Дай 100 000 лева и ще ти докарам 1000-2000 човека да повикат” – и тези по-скоро не стават...
3. ДРУГИ. Напр. настоящите кадрови военни и запасняците – събрани в Коалиция „За Родината” – включиха се късно, което не е в тяхна полза. Могат да мобилизират многоброен, дисциплиниран и недоволен от политиката като цяло електорат – това, вече знаем е начинът определени социални интереси да получат представителство. Военните като цяло не желаят да са медийни звезди – те искат да се действа и да се спазва йерархията и правилата – това, което като народ хем мразим, хем мечтаем за него.
Като Джани Родари ви предлагам три възможни развития – вие сте и кажете кое според вас има бъдеще...