Веселин
02-12-2004, 10:42 AM
От Веселин Зефиров,студент
e-mail:Veselin_Zefirov@abv.bg
След 1997г. за България започна бавния и труден преход към демокрация и пазарна икономика. Смяната на един режим с друг промяната на идеали, цели и принципи по своята същност е сложен процес от политическа и икономическа гледна точка. За малка, бедна и слаба държава като нашата най - удачният изход е сътрудничеството и подкрепата на инициативите на водещите структури, диктуващи правилата в Европа – Европейският съюз и НАТО.
Стратегическото местоположение на България и безпрекословното й сътрудничество бяха едни от причините за кандидатурите й за бъдещо и настоящо сътрудничество в двата мощни съюза.
Политиката на България по отношение на ЕС и сега продължава да бъде спорен въпрос в обществото. Правилна или неправилна е политиката, необходими ли са отстъпките, които прави страната ни към съюза и заслужава ли си - това са само част от въпросите, които българското общество си задава в момента.
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС
Едно то най- важните събития, а може би и най важното за България в последните 10 години е кандидатурата на страната ни към ЕС и предстоящото й членство в него.
“Особености на българския път към ЕС”
10-ти ноември е датата, която откри пътя на България към европеизацията като политически и културен модел. В миналото преди 1997-ма година политическите сили не успяха да обединят в името на водещите национални интереси и приоритети. Преходът се идеализира и се похаби енергия за контрапродуктивни цели.щети на прехода донесе и декапитализацията на икономиката.
След 1997-ма година пазарът сам структурните реформи, а не би трябвало. Приватизацията и Либерализацията в България се извършиха в късен етап и чак след това започна изграждането на държавни институции.
Липсата на адекватни реформи и единна стратегия преди и след 1997-ма година са основните две причини за тежкия преход. Основните приоритети и предизвикателства сега, а и след присъединяването ни към ЕС са намаляването на политическите и социални различия между България и останалите европейски държави. Спорен е и въпросът ляв или десен е характерът на тези промени, а тезите са политически мотивирани. Производствените фактори в България носят своят потенциал за укрепването на икономиката. Един от водещите акценти трябва да бъде върху информационните технологии и иновации. Стремежът е към нов бизнес-климат, при който няма бюрократични и административни пречки, развиват се човешките ресурси, а новите предприятия стартират по-бързо.
България приключи преговорите си с ЕС като затвори 21 преговорни глави, някои от тях с повече компромиси и бележки, а други бързо и ефективно. Равносметката е че до 2007-ма година България ще трябва да се потруди още доста в някои области за да има възможно най-ефективна синхронизация с европейските стандарти.
От всичко казано до тук могат да се изведат плюсовете на страната ни от членството й в ЕС, както и ангажиментите, които тя е поела в пред- и след присъединителния период.
Съществени факти от присъединяването ни към ЕС са:
1. благоприятната финансова рамка, която възлиза на повече от 4 млрд. лв. Тези пари са жизнено необходими за цялостната стабилизация на българската икономика. Като цяло България, а и изобщо Балканския регион от държави кандидат-членки на ЕС са непривлекателни за инвеститорите и именно за това нивото на чужд капитал в страната ни е много ниско.
2. свободните търговски пътища и потока от хора и стоки от и за България. Няколко са тенденциите свързани с този резултат:
- от една страна свободните търговски пътища ще позволят на хората да пътуват свободно из Европа, да учат, да работят и дори да се установят в някоя европейска държава. Това се отнася особено за младите хора.Това е може би най-положителното от членството ни в ЕС. Това разбира се има и своите отрицателни последици - търговските пътища ще бъдат свободни и за всички европейски стоки. В страната ще навлезнат множество и различни европейски стоки, които ще бъдат с много по-добро качество от нашите. По този начин много български фирми ще фалират защото няма да издържат на конкуренцията на европейските.
- от друга страна тези стоки ще бъдат с европейско качество, но и с европейски цени – доста по-високи от българските. Това се получава от факта, че след присъединяването ни към ЕС ще минат около 3 години, а може би и повече, когато българският стандарт на живот ще започне да се синхронизира с европейския. Очаква се в началния след присъединителен период да има леко повишаване на инфлацията, което е неизбежно понеже България преминава от една система в друга – по-модерна и иновативна. В момента се намираме в началото на един сложен период към европейска синхронизация. Получава се сложна обстановка, защото страната ни в момента все още развива своята пазарна икономика, която трябва да се социогизира.
- с присъединяването ни към ЕС в България ще дойдат много по-подготвени кадри от българските. В страната ще се внедри системата за контрол на качеството на кадрите и ще се получи едно много по-сериозно пресяване. Европейската стратегия за заетост почива на едно много прецизно планиране и национални стратегии за заетост.
Необходимостта от планиране не се чувства и не се разбира още. Твърде малко обществото се обръща към примерите от историята. Не се взима теорията и методологията, а се взимат примери отвън. На този етап роля има и администрацията, но тя не е подготвена все още. В тази връзка препятствия пред България са :
1. фирменото планиране
2. критиките към България от страна на европейските институции
3. неподходящите начини на предоставяне на информация
4. лисабонската стратегия
5. социалното политика – фактор за икономически растеж.
В европейската стратегия за заетост важно е повишаването на заетостта. В българската стратегия за заетост е включено изискване към активни политики за заетост, како българските практики не са много успешни в тази насока.
Критични области за синхронизация с европейските
1. Синхронизация на българското и европейското образование: Българското образование е на нивото от преди 40 години. Досегашните правителства не можаха да намерят нужната стратегия и адекватна реформа за да се доближат поне малко до нивото на европейското образование. Страната ни страда от липса на качествени и конкурентно способни кадри, които да са на нивото на европейските такива. Родното образование има своя потенциал, това не може да се отрече, но е нужна адекватна стратегия за развитието на българското образование.
2. Синхронизиране на българската и европейската съдебни система и законодателство: България прие създадената европейска конституция, но законодателната рамка на страната има спешна нужда от много стриктни и адекватни реформи. Почти всички закони имат нужда от радикални промени за да се синхронизират с европейските. Българските закони се реформират твърде козметично, а в повечето случай реформите са безсмислено неадекватни. В тази връзка огромен фактор има и корупцията в съдебната система, а и в цялата държава като справянето с нея трябва да е водещият приоритет за страната ни. Конституцията на България също подлежи на реформа в определени аспекти.
3. Консолидацията в корпоративния сектор и конкурентно способността на българските фирми: След 2007-ма година се очаква консолидирана вълна в корпоративния сектор. Повечето от българските фирми фалират, а тези които искат да оцелеят ще се консолидират за да обединят капитала си и за да издържат на конкуренцията от развитите европейски страни. Тази консолидация се очаква да бъде по отрасли.
4. Синхронизация на банковата и финансовата система в България към европейските: Две години преди присъединяването на България към ЕС българската банкова система е изправена пред сериозни предизвикателства. Българските банки в момента интегрират в своите системи стандартите basel 1 и basel 2, които са за отчитането на оперативния риск в банковото система. В страната ни няма български собственици на банки. Всички са приватизирани като банките-майки от чужбина пращат кредитни линии до българските дъщерни, а това е и една от причините за кредитната експанзия в момента в банковия сектор. В тази област също се очаква тенденция към консолидация. По-малките български банки ще се консолидират и ще обединят капитала си за да издържат на конкуренцията на европейските. Страната ни постепенно ще излезе от системата на паричния съвет и ще премине към европейската парична система. Страната ще трябва да поддържа стабилна и дисциплинирана макроикономическа стабилност. В тази насока дейността на Българската Народна Банка до 2010-та година е свързана с присъединяването на България към Европейската парична система и ангажимента за продължаващо поддържане на паричния съвет. Не се очаква внос на инфлация от международната търговия. До 2010-та година България ще приеме и еврото като официална парична единица, като това е предизвикателство пред банковия сектор тъй като лихвите по кредитите и депозитите ще трябва да се изчисляват в евро.
e-mail:Veselin_Zefirov@abv.bg
След 1997г. за България започна бавния и труден преход към демокрация и пазарна икономика. Смяната на един режим с друг промяната на идеали, цели и принципи по своята същност е сложен процес от политическа и икономическа гледна точка. За малка, бедна и слаба държава като нашата най - удачният изход е сътрудничеството и подкрепата на инициативите на водещите структури, диктуващи правилата в Европа – Европейският съюз и НАТО.
Стратегическото местоположение на България и безпрекословното й сътрудничество бяха едни от причините за кандидатурите й за бъдещо и настоящо сътрудничество в двата мощни съюза.
Политиката на България по отношение на ЕС и сега продължава да бъде спорен въпрос в обществото. Правилна или неправилна е политиката, необходими ли са отстъпките, които прави страната ни към съюза и заслужава ли си - това са само част от въпросите, които българското общество си задава в момента.
ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ НА БЪЛГАРИЯ КЪМ ЕС
Едно то най- важните събития, а може би и най важното за България в последните 10 години е кандидатурата на страната ни към ЕС и предстоящото й членство в него.
“Особености на българския път към ЕС”
10-ти ноември е датата, която откри пътя на България към европеизацията като политически и културен модел. В миналото преди 1997-ма година политическите сили не успяха да обединят в името на водещите национални интереси и приоритети. Преходът се идеализира и се похаби енергия за контрапродуктивни цели.щети на прехода донесе и декапитализацията на икономиката.
След 1997-ма година пазарът сам структурните реформи, а не би трябвало. Приватизацията и Либерализацията в България се извършиха в късен етап и чак след това започна изграждането на държавни институции.
Липсата на адекватни реформи и единна стратегия преди и след 1997-ма година са основните две причини за тежкия преход. Основните приоритети и предизвикателства сега, а и след присъединяването ни към ЕС са намаляването на политическите и социални различия между България и останалите европейски държави. Спорен е и въпросът ляв или десен е характерът на тези промени, а тезите са политически мотивирани. Производствените фактори в България носят своят потенциал за укрепването на икономиката. Един от водещите акценти трябва да бъде върху информационните технологии и иновации. Стремежът е към нов бизнес-климат, при който няма бюрократични и административни пречки, развиват се човешките ресурси, а новите предприятия стартират по-бързо.
България приключи преговорите си с ЕС като затвори 21 преговорни глави, някои от тях с повече компромиси и бележки, а други бързо и ефективно. Равносметката е че до 2007-ма година България ще трябва да се потруди още доста в някои области за да има възможно най-ефективна синхронизация с европейските стандарти.
От всичко казано до тук могат да се изведат плюсовете на страната ни от членството й в ЕС, както и ангажиментите, които тя е поела в пред- и след присъединителния период.
Съществени факти от присъединяването ни към ЕС са:
1. благоприятната финансова рамка, която възлиза на повече от 4 млрд. лв. Тези пари са жизнено необходими за цялостната стабилизация на българската икономика. Като цяло България, а и изобщо Балканския регион от държави кандидат-членки на ЕС са непривлекателни за инвеститорите и именно за това нивото на чужд капитал в страната ни е много ниско.
2. свободните търговски пътища и потока от хора и стоки от и за България. Няколко са тенденциите свързани с този резултат:
- от една страна свободните търговски пътища ще позволят на хората да пътуват свободно из Европа, да учат, да работят и дори да се установят в някоя европейска държава. Това се отнася особено за младите хора.Това е може би най-положителното от членството ни в ЕС. Това разбира се има и своите отрицателни последици - търговските пътища ще бъдат свободни и за всички европейски стоки. В страната ще навлезнат множество и различни европейски стоки, които ще бъдат с много по-добро качество от нашите. По този начин много български фирми ще фалират защото няма да издържат на конкуренцията на европейските.
- от друга страна тези стоки ще бъдат с европейско качество, но и с европейски цени – доста по-високи от българските. Това се получава от факта, че след присъединяването ни към ЕС ще минат около 3 години, а може би и повече, когато българският стандарт на живот ще започне да се синхронизира с европейския. Очаква се в началния след присъединителен период да има леко повишаване на инфлацията, което е неизбежно понеже България преминава от една система в друга – по-модерна и иновативна. В момента се намираме в началото на един сложен период към европейска синхронизация. Получава се сложна обстановка, защото страната ни в момента все още развива своята пазарна икономика, която трябва да се социогизира.
- с присъединяването ни към ЕС в България ще дойдат много по-подготвени кадри от българските. В страната ще се внедри системата за контрол на качеството на кадрите и ще се получи едно много по-сериозно пресяване. Европейската стратегия за заетост почива на едно много прецизно планиране и национални стратегии за заетост.
Необходимостта от планиране не се чувства и не се разбира още. Твърде малко обществото се обръща към примерите от историята. Не се взима теорията и методологията, а се взимат примери отвън. На този етап роля има и администрацията, но тя не е подготвена все още. В тази връзка препятствия пред България са :
1. фирменото планиране
2. критиките към България от страна на европейските институции
3. неподходящите начини на предоставяне на информация
4. лисабонската стратегия
5. социалното политика – фактор за икономически растеж.
В европейската стратегия за заетост важно е повишаването на заетостта. В българската стратегия за заетост е включено изискване към активни политики за заетост, како българските практики не са много успешни в тази насока.
Критични области за синхронизация с европейските
1. Синхронизация на българското и европейското образование: Българското образование е на нивото от преди 40 години. Досегашните правителства не можаха да намерят нужната стратегия и адекватна реформа за да се доближат поне малко до нивото на европейското образование. Страната ни страда от липса на качествени и конкурентно способни кадри, които да са на нивото на европейските такива. Родното образование има своя потенциал, това не може да се отрече, но е нужна адекватна стратегия за развитието на българското образование.
2. Синхронизиране на българската и европейската съдебни система и законодателство: България прие създадената европейска конституция, но законодателната рамка на страната има спешна нужда от много стриктни и адекватни реформи. Почти всички закони имат нужда от радикални промени за да се синхронизират с европейските. Българските закони се реформират твърде козметично, а в повечето случай реформите са безсмислено неадекватни. В тази връзка огромен фактор има и корупцията в съдебната система, а и в цялата държава като справянето с нея трябва да е водещият приоритет за страната ни. Конституцията на България също подлежи на реформа в определени аспекти.
3. Консолидацията в корпоративния сектор и конкурентно способността на българските фирми: След 2007-ма година се очаква консолидирана вълна в корпоративния сектор. Повечето от българските фирми фалират, а тези които искат да оцелеят ще се консолидират за да обединят капитала си и за да издържат на конкуренцията от развитите европейски страни. Тази консолидация се очаква да бъде по отрасли.
4. Синхронизация на банковата и финансовата система в България към европейските: Две години преди присъединяването на България към ЕС българската банкова система е изправена пред сериозни предизвикателства. Българските банки в момента интегрират в своите системи стандартите basel 1 и basel 2, които са за отчитането на оперативния риск в банковото система. В страната ни няма български собственици на банки. Всички са приватизирани като банките-майки от чужбина пращат кредитни линии до българските дъщерни, а това е и една от причините за кредитната експанзия в момента в банковия сектор. В тази област също се очаква тенденция към консолидация. По-малките български банки ще се консолидират и ще обединят капитала си за да издържат на конкуренцията на европейските. Страната ни постепенно ще излезе от системата на паричния съвет и ще премине към европейската парична система. Страната ще трябва да поддържа стабилна и дисциплинирана макроикономическа стабилност. В тази насока дейността на Българската Народна Банка до 2010-та година е свързана с присъединяването на България към Европейската парична система и ангажимента за продължаващо поддържане на паричния съвет. Не се очаква внос на инфлация от международната търговия. До 2010-та година България ще приеме и еврото като официална парична единица, като това е предизвикателство пред банковия сектор тъй като лихвите по кредитите и депозитите ще трябва да се изчисляват в евро.